Европейският съюз предприе кампания, за да покаже положените усилия, с които гарантира че "Европа се справя с мигрантската криза", започнала през 2015 година. Въпреки че вече проблемът все по-рядко попада в обхвата на медиите, това не означава, че процесът по преселване на хора от бедните райони е спрял. Той просто остава извън границите на Европа, пише Quartz.

Повече от един милион бежанци от Близкия Изток и Африка са преминали в Европа през Средиземно море през 2015 г., бягайки от насилие, икономически упадък или преследване. Броят им е намалял на 116 000 през 2018 година. Една от причините е смъртта по време на преселването, тъй като пътищата стават все по-опасни.

От 2015 година насам ЕС  е предприел интензивни действие, за да спре потока и особено този, идващ от Африка. Част от мерките включват засилено електронно наблюдение по границите на Северна Америка и успешно закриване на НПО, което търси и предлага бягство през Средиземно море.

"Тези политики са успешни по отношение на това, че за мигрантите става по-трудно да стигнат до Европа, но това не е спряло потока към континента. Коренът на проблема е по-дълбок. Предприетите мерки означават, че хората ще се опитват по множество други различни начини да стигнат до Европа и в резултат на това се сблъскват с много опасни ситуации", обяснява Арезо Малакоти, старши експерт по миграцията в Глобалната инициатива срещу транснационалната организирана престъпност.

ЕС призна за сътрудничеството си с Африканския съюз и възможността те да работят заедно по проблеми свързани с миграцията, контрабандните мрежи, увеличаване на доходите на мигрантите и повишаване на сигурността по границите. Освен това бе създаден и Eвропейски фонд за спешна помощ за Африка. Блокът е инвестирал милиони, за да окаже помощ на мигрантите.

Судан е една от държавите в челните редици на миграционното движение. Голяма част от мигрантския поток идва от Нигер. Либия се нарежда след тях. Докато ЕС се опитва да ограничи потока от бреговете на тези страни, мигрантите търсят друг път, криещ повече опасности.

Според Малакоти всеки път, когато се прави опит тези движения да бъдат спрени, те всъщност не се спират, а стават по-опасни.