През последните две години страховете от бурната икономическа и технологична експанзия на Китай достигнаха до кулминацията си при започването на търговската война със страната от президента на САЩ Доналд Тръмп, пише Михай Маковей в нова статия. Но само привържениците на интервенциите в пазарите могат да смятат, че китайският "пазарен социализъм" може да бъде конкурент на една пазарна система.

След много висок темп на растеж в началото на прехода към пазарна икономика, инерцията на Китай се уби в началото на 90-те години. Експанзията се възстанови едва когато страната елиминира бариерите пред търговията и инвестициите като условие за присъединяването си към Световната търговска организация през 2001 г.

Рекорден брой корпоративни облигации ще фалират в Китай през настоящата година

Рекорден брой корпоративни облигации ще фалират в Китай през настоящата година

Процесът обаче е селективен и позволява на властите в Пекин да изберат победителите и губещите от него

Това беше последвано от бум, воден от износа на стоки и услуги, които нараснаха от 20% от БВП към края на 90-те до 36% от БВП през 2006 г. Растежът на реалния брутен вътрешен продукт достигна 14% на годишна основа през 2007 г.

Преките чуждестранни инвестиции нараснаха четирикратно - от около 40 млрд. долара през 2000 г. до 170 млрд. долара през 2008 г. Това означава, че вътрешните инвестиции, натрупването на капитал и производителността са постигнали впечатляващ растеж. Китай наистина се превърна в работилницата на останалия свят в началото на настоящия век.

Но либерализацията на търговията беше подкопана от меркантилистки политики, насочени към натрупването на огромни резерви от чуждестранна валута. В началото на новия век Китай юанът беше свързан с долара и Народната банка на страната беше длъжна да купува или продава чуждестранна валута при фиксиран обменен курс. Благодарение на притокът на чужда валута и ръста на износа, централната банка генерира резерви от почти 2 трлн. долара (повече от 40% от БВП на страната) към 2008 г.

Народната банка на Китай: Забавянето на икономиката ще продължи

Народната банка на Китай: Забавянето на икономиката ще продължи

Според институцията финансовите рискове остават високи

Нямаше как обикновените обменни операции да доведат автоматично до такива суми пари. Нарасналото количеството юани, продавано на пазарите, доведе до ръст на паричното предлагане и равнището на цените, увеличаване на вноса и отлив на капитал. От своя страна, това трябваше да създаде отлив на резервите от валута и да дисбалансира излишъка по текущата сметка, който в своя връх достигна 10% от БВП през 2007 и 2008 г.

Но централната банка спря увеличаването на предлагането на юани, първоначално чрез операции на откритите пазари - продажби на облигации и правителствени депозити - а в последствие и чрез увеличаване на изискването за банкови резерви от 6% през 2000 г. до 17,5% през 2008 г. Така тя поддържаше реалният обменен курс подценен, дори до 20% под номиналния. Субсидиите към държавните дружества също подпомогнаха износа, особено в отрасли като стоманодобивната промишленост и производството на слънчеви панели.

Същевременно високите мита спираха вноса, особено на храна и на други потребителски стоки, а капиталовите контроли ограничаваха отлива на средства от страна и задържаха чуждестранната валута в нея.

Китай започна да спасява и големите си банки

Китай започна да спасява и големите си банки

Почти 50% в Harbin Bank са били придобити от правителствени агенции срещу 2,1 млрд. долара

Меркантилистките политики, включително валутната девалвация, оказаха значителни негативни последици. Всъщност вътрешното потребление се срина от 47% от БВП през 2000 г. до 36% от БВП през 2008 г. Освен това възвръщаемостта на домакинствата от спестяванията беше целенасочено потисната чрез стриктни регулации за частните инвестиции в недвижими имоти и извън страната.

След Голямата рецесия

Когато Голямата рецесия удари, Китай удвои интервенциите си. Тя не само продължи да трупа резерви в чуждестранна валута, които се увеличиха с още около 1,9 трлн. долара през периода между 2008 и 2014 г., но и започна да стимулира търсенето. В страната бяха приемани нови стимули на всеки две години след Голямата рецесия. Всеки път, когато макроикономическите политики се затягаха, за да понижат вътрешните икономически дисбаланси, растежът спадаше и китайските централни плановици започваха нов рунд на количествени улеснения.

Пакетите за стимулиране на растежа бяха насочени основно към инфраструктурни проекти и сектора на недвижимите имоти. Голяма част от финансирането беше осигурено от местните правителства или чрез директни продажби на земя и специални облигации, или чрез специални финансови инструменти.

Макар бюджетният дефицит на страната да изглеждаше скромните 2,5% от БВП на година в периода 2008-2018 г., "подпомогнатият фискален дефицит", изчисляван от Международния валутен фонд (включващ и извънбюджетните плащания), показа дефицит от 8,5% от БВП. Същевременно бяха осъществени агресивни парични улеснения чрез понижаване на основния лихвен процент и понижаване на изискванията за размера на резервите по депозитите на банките (от 17,5% през 2008 до 10,5% през октомври 2019 г.).

Така размерът на частните кредити в икономиката нараснаха до 210% от БВП към 2018 г., след като се задържаха на равнище от около 120% от БВП в периода 2002-2008 г. В резултат на това дългът на домакинствата достигна около 300% от БВП през 2018 г., което е една от най-високите стойности сред развитите икономики.

С експоненциалният растеж на паричната експанзия, тя изгуби синхрон с тази в САЩ, най-вече когато Федералният резерв започна да нормализира основния лихвен процент. Юанът поскъпна с 60% в реално изражение между 2005 и 2015 г. След обявяването на новите капиталови стимули през 2015 г. от Китай започна да се наблюдава сериозен отлив на капитал и от страна излязоха 1,3 трлн. долара, тъй като капиталовите контроли бяха относително разхлабени. В крайна сметка Народната банка на Китай похарчи около 830 млрд. долара от резервите си в периода 2015-2016 г., за да спре обезценката на юана.

Фалитите на китайски производители уплашиха пазарите от дългова криза в страната

Фалитите на китайски производители уплашиха пазарите от дългова криза в страната

През първите три тримесечия необслужваните задължения са значително над същия период на 2018 г.

Освен криза в платежния баланс, изкуствената кредитна експанзия доведе до сериозни изкривявания на производствените фактори. Все повече ресурси бяха насочвани към секторите на финансите, недвижимите имоти и строителството, чиито дял в брутния вътрешен продукт нарасна значително.

Паричната експанзия доведе и до покачване на вътрешните цени и заплати. Вторите нараснаха много по-бързо от производителността на труда, а този феномен не се наблюдаваше преди 2008 г. Възможността Китай да се конкурира ценово беше значително подрината и преките чуждестранни инвестиции се свиха значително през последните години. Те дори бяха изпреварени по размер от отлива на инвестиции след 2016 г., генериран от т.нар. Път на коприната.

Освен погрешното разпределение на ресурсите, растежът на инвестициите се сви, особено в производствените сектори. Износът спадна от 35% от БВП през 2007 г. до 21% от БВП през 2008 г. и положителното салдо по търговския баланс почти изчезна в следващите десет години. Реалният ръст на БВП спадна почти наполовина - от 10% през 2010 г. до 6% през третото тримесечие на 2019 г. Когато президентът Тръмп обяви търговска война срещу страната през 2018 г., нейната икономическа мощ вече беше под обсада от погрешните действия на собственото ѝ правителство.

Заключение

Последните две десетилетия на растеж и спад в Китай, нарастването на вътрешния дълг на страната и погрешните инвестиции са прекрасен пример за бедствията, до които водят интервенциите в пазарния процес. Първите меркантилистки намеси в периода 2001-2008 г. доведоха до погрешно разпределение на ресурсите в експортно ориентираната структура на производството, за която външното търсене се оказа илюзия.

Потиснатото частно потребление и изкривените инвестиции доведоха до забележителен спад на благосъстоянието. След 2008 г. интервенциите на правителството дори нараснаха в опит да се съживи вътрешното търсене. Това не се случи, защото ресурсите бяха насочени към инвестиции в инфраструктурни и строителни проекти. Същевременно ценовата конкурентоспособност, производителността на труда и растежът понесоха сериозен удар, а задлъжнялостта се изстреля, подривайки амбициите на Китай да догони бързо напредналите икономики.