Над тази интересна дилема разсъждава днес колумнистът на британския вестник The Times Анатол Калетски. Според него отговорът на въпроса от заглавието зависи от един друг въпрос, който циркулираше в новините през уикенда. Той е свързан с това дали Британската банка и Федералният резерв ще да започнат да изкупуват директно изгубилите стойност ипотечни облигации или ще се въздържат от тази крайно радикална мярка?

Това вече изглежда като доста по-сложен въпрос, но отговаряйки на него, ще можем по-лесно да предвидим дали се задава края на кризата или тепърва навлизаме в нея. Отговорът на този въпрос пък е свързан с осмислянето на едно още по-абстрактно твърдение: дали кризата на ликвидността, която започна в САЩ миналия август прерасна в „криза на доверието" за цялата световна финансова общност или не?

Повечето икономически коментари, които четем в последно време се опитват да ни убедят, че това е точно така. Според Калетски обаче, случващото се през последните няколко седмици показва точно обратното. „Кризата на доверие" в американската финансова система прерасна в глобална криза на ликвидността. Проблемът притеснява всички, защото не е само американски, а засяга почти всички икономически развити страни в света.

Кризата на ликвидността не може да бъде преглъщана повече от централните банки, тъй като тя подкопава устоите на финансовата ни система. Тя пречи и на инвеститорското доверие, като е нарушена системата за подаване на сигнали за очаквани печалби и други добри новини, които тласкат пазара нагоре. За щастие, ликвидността е ресурс, който централните банки могат да създадат почти безплатно.

Всичко, което трябва да направят е да последват примера на Федералния резерв, който щедро отпуска нисколихвени кредити на търговските банки, с което бавно но сигурно повишава ликвидността на пазара и връща доверието. Или както великият Уолтър Беджит казваше: „Отпускай кредити спокойно и уверено, така че хората да са сигурни, че ги подкрепяш без значение какво ще стане от тук нататък".