Втората половина на месец септември ни разкри каква икономическа програма предлага да провежда по-известната като ГЕРБ партия "Граждани за европейско развитие на България" - ако бъде избрана да управлява страната на следващите парламентарни избори.

Програмата засега е представяна пред обществеността от финансовия секретар на ГЕРБ Стоян Мавродиев, един от авторите и ръководител на икономическия екип, изготвил документа. Около икономическата програма на партията, която сега има водещ рейтинг в България, се долавя аромат на чужбинска гозба, както и редица идеи, които ако действително се осъществят вещаят революционни промени.

На първо време се разбира, че това е една подчертано дясна икономическа програма, разчитаща на механизмите на конкуренцията. В тази дясна икономическа политика държавата обаче си има роля, а не е зрител в постановката. ГЕРБ играе върху струната на намаляването на данъците, иска да балансира бюджета (край с излишъците на Орешарски!), да разбие монопола на здравната каса, и разчита на ресурс от 15 - 20 млрд. лв., който ще се влее в икономиката ни, ако се спре укриването на данъците.

Нека си представим първо данъчния лост, попаднал в ръцете на ГЕРБ. Мавродиев изтъква, че намаляването на данъчното бреме директно води до повишаване доходите на хората.

„Намаляването на данъците със сигурност ще доведе до по-висок икономически растеж и до значително по-малък сив сектор в икономиката", като сивият сектор е изчислен на около 15 млрд. лв.

ГЕРБ вижда двуцифрен икономически растеж, ако вземе управлението: „10% и повече, ако се случат всичките структурни реформи". Ако икономиката расте бързо, това означава, че и приходите ще са повече и ще има повече възможност да се правят публични разходи.

Тук е следващата барикада, която революцията на ГЕРБ атакува, защото в момента държавата преразпределя чрез бюджета 40% от средствата в страната, а разглежданата икономическа програма предполага 30% от БВП държавни разходи.

Но според ГЕРБ това няма да се отрази негативно, а даже напротив, защото ще бъде свързано със съкращаване на административен персонал, закриване на министерства (да треперят служителите в Министерството на земеделието, да търсят нова работа заетите в Министерството на държавната политика при бедствия и аварии и МДААР, „Икономиката" и „Финансите" да се готвят за сливане).

Още повече, намаляването на държавните разходи до 30% от БВП ще повиши още повече контрола върху държавната ръка и има надежда, че корупцията сред чиновническата власт ще бъде изкоренена и ще се работи при прозрачни условия.

Икономическото „зрънце" във въпросната икономическа програма е кейнсианската идея, че благоденствието ще дойде с потреблението. На потреблението ще ни помогнат първо, огромното предвиждано увеличение на средната заплата (средно по 2,000 лв., като ресурсът ще дойде от високия икономически ръст), второ, намаляването на данъчната тежест, което ще остави повече пари в гражданите. Не се бойте от инфлацията - икономическият растеж ще е много по-висок от инфлацията.

Откъде ще дойдат парите в бюджета тогава? От повишени постъпления от косвени данъци като ДДС и акцизите. Не че ДДС ще остане без промяна - нищо подобно, ставката ще бъде понижена на 15%, колкото е минималното значение в Европа.

Икономическата програма на ГЕРБ е тясно обвързана с идеята за „плосък" данък от 10%. Обаче тъй като управляващата коалиция вече изпревари ГЕРБ, въвеждайки 10% корпоративен данък и личи, че ще прокара в парламента идеята за 10% подоходен данък, ГЕРБ се изявяват с предложението си подоходният данък в края на управлението им да падне до 7%. „Е, не може съвсем без данъци, нали?", контрира ги известният икономист Владимир Каролев.

По-интересна е идеята за необлагаемият минимум, който ще стане 1000 лева. Необлагаемият минимум ще бъде максималният праг за облагане с осигуровки, т.е. максималният осигурителен праг ще бъде намален от сега 1,400 на 1,000 лева. „Това е истинската система на плоския данък, а не тази социалистическа инвенция".

„Истинската система" на плоския данък е да няма двойно данъчно облагане, каквото има в момента - със социално-осигурителна тежест се облагат всички доходи, а в същото време върху тези доходи се плаща и ДОД.

„Хората, които получават до 1,000 лева, върху тях ще плащат осигурителна вноска от 10%, но не плащат данък общ доход. Тези, които вземат над 1,000 лева, за горницата над тази сума се плаща данък общ доход, но не се плащат осигурителни вноски. Това е еднакво справедлива система и не ощетява никого", посочва Мавродиев за  вестник „Дневник".

Няма да се стигне до дупка в бюджета на НОИ, а до много по-големи приходи, защото има огромно укриване на осигуровки при настоящата осигурителна тежест от 34% и така се крепи сивата икономика. Както бе посочено, ГЕРБ чака 20 млрд. лева от сиви да станат бели и да влязат в хазната.

Спестените от увеличаване на пенсионната възраст пари ще се насочат към увеличаване ръста на пенсиите. Пенсионните осигуровки ще са 10% и ще се внасят частен фонд. Интересно е, че програмата „Помощи срещу общественополезен труд" ще бъде закрита.

Безработните и социално слабите ще продължат да бъдат подпомагани от държавата. Тя ще може да си позволи да отделя много по-големи суми за социални дейности.   

В  реформата в здравеопазването ключовата дума е конкуренция: секторът ще се либерализира. „Ще направим много здравни каси ... Предвиждаме здравната вноска да се превърне в застраховка по подобие на ‘Гражданска отговорност'".

АЕЦ, НЗОК, болниците, тецове и вецове, Булгартабак и много други ще бъдат приватизирани. Магистралите „Хемус" и „Струма", всички летища, пристанища, жп-гари и т.н. ще бъдат отдадени на концесия.

Като цяло може да се твърди, че идеите за повишаване на събираемостта на данъците, балансиране на бюджета и изчистване на политиката на излишъците на Орешарски (който както знаем от телевизионните кадри на седянката, днес отсъства и ще се върне в сряда на обед) са добри и ценни за националната икономическа траектория.

На нас остава да се боим дали програма със задачи като увеличаване на необлагаемия минимум до 1000 лв. и приватизация на АЕЦ може да се осъществи в практиката без революционни сътресения за макроикономиката ни дори и от един генерал като Бойко Борисов. Има и едно голямо Ако.