Българската икономика се възстановява сравнително бързо от пандемията и тя вероятно ще се върне към предкризисните си нива през последното тримесечие на тази година. Това прогнозира главният икономист на "УниКредит Булбанк" Кристофор Павлов. По неговите думи има две основни предпоставки за темпа на възстановяване.

"Първо, растежът в годините преди пандемията не беше съпроводен с натрупването на нови или с влошаването на съществуващите макроикономически дисбаланси, които биха поставили растежа на икономиката на неустойчива траектория още преди началото на пандемията", обяснява експертът. 

В тази връзка Павлов припомня, че преди кризата от 2008-2009 година имаше бум в сектора на недвижимите имоти, който беше финансиран с бум на кредите, който предизвика много бързо нарастване на задлъжнялостта в частния сектор на икономиката. Затова домакинствата и компаниите трябваше да редуцират разходите си, докато сега се очаква потреблението бързо да се нормализира.

Фискалните стимули в България, достигнали 3% от БВП през 2020 година, са втората предпоставка за бързото нормализиране на икономиката. Заедно с очакваните стимули през 2021 година, ръстът на пенсии и заплати в публичния сектор, плюс средствата предвидени за нас с Европейския план за възстановяване и устойчивост, за период от около 6 година в България са предвидени фискални стимули за малко над 20% от БВП на страната ни.

"У нас се предвиждат повече инвестиции и по-малко директни фискални трансфери за домакинства и фирми. Голямата част от тези инвестиции ще подкрепят прехода на страната към зелена икономика и дигитализация и автоматизация на процеси, с което ще се компенсира забавянето на страната в тези ключови за бъдещата конкурентоспособност области", разяснява още икономистът.

Що се отнася до инвестициите, двигател на възстановяването им ще бъде инфраструктурното строителство, което ще бъде подкрепено от предвиденото финансиране във Фонда за възстановяване и устойчивост на ЕС. Предвижда се и ръст в строителството на жилища.

"Най-много време ще изисква възстановяването на инвестициите в машини и оборудване. То ще започне от проектите, планирани още преди старта на пандемията. Новите проекти ще трябва да изчакат докато се редуцира свободния неизползван производствен капацитет и има повече яснота по отношение на перспективата, пред която са изправени отделните сектори на икономиката", казва още експертът.

Като рискове пред бързото връщане на икономиката към нормалното Павлов вижда потенциално влошаване на политическата ситуация, както и бавният темп на ваксинациите срещу коронавирус у нас. "Ако тази тенденция се запази, рискуваме да има още една силна вълна на заболеваемост през есента, която отново да затвори икономиката ни", предупреждава той.