Централните банки на Швейцария и Норвегия повишиха лихвените, днес след като централната банка на САЩ (Фед) вдигна разходите по заемите. Централната банка на Обединеното кралство беше следващата, която пристъпи към този ход.

Швейцарската централна банка повиши основната си лихва със сериозните 50 базисни пункта до 1,5%. Централната банка на Норвегия последва примера по-късно, повишавайки лихвения си процент, но с едва 25 базисни пункта до 3%. Според управляващите "е необходим по-висок лихвен процент за ограничаване на инфлацията".

На фона на разклатената банкова система Фед продължи да повишава лихвите. ЕЦБ не гледа в тази посока

На фона на разклатената банкова система Фед продължи да повишава лихвите. ЕЦБ не гледа в тази посока

С последното увеличение основната лихва достигна 4,75%-5%, най-високото ниво от 2007 г.

Централна банка на Великобритания Bank of England също увеличи водещите си лихвени проценти с 25 базисни пункта. Смяташе се, че вероятно банката няма да стигне до това решение. Официалните данни за инфлацията обаче показаха изненадващ скок на годишната инфлация в Обединеното кралство до 10,4% и бързо промениха посоката. Това е единадесетото увеличение за централната банка от края на 2021 г., когато лихвеният й процент беше от рекордно ниските - 0,1%.

"Swiss National Bank затяга допълнително своята парична политика, като така се противопоставя на увеличаването на инфлационния натиск", се казва в изявление на швейцарската институция, цитирано от Daily Sabah.

Преди ден Федералният резерв реши да повиши лихвените проценти с четвърт процентен пункт, или 25 базисни пункта. На този фон ръководителят на Европейската централна банка Кристин Лагард се въздържа да поеме ангажимент за по-нататъшно повишаване на лихвите.

Въпреки че Фед повиши лихвите си, според анализатори затягането на паричната политика скоро може да спре.

Покачващата се инфлация обаче остава сериозен проблем и се възприема като заплаха от глобална рецесия тази година.