Световната икономика демонстрира значително по-голяма устойчивост спрямо геополитическите и енергийните сътресения, отколкото мнозина очакваха. Рискът обаче не е отминал. Продължително поскъпване на петрола може да ускори отново инфлацията, да принуди централните банки да повишат лихвите и да сложи край на възхода на фондовите пазари.
Това заяви главният икономист на швейцарската банка UBS Даниел Калт по време на презентация, посветена на състоянието на глобалната икономика, геополитическите рискове и перспективите пред финансовите пазари, на която Money.bg присъства. Тя беше част от програмата на събитието CEE SWISS BUSINESS FORUM.
"Ако петролът достигне $150-$200 за барел, играта приключва", предупреди икономистът.
Базовият сценарий на UBS остава сравнително позитивен и не предвижда непосредствена световна рецесия. Според Калт световната икономика в момента дори набира скорост, подкрепена от възстановяването на промишлените поръчки, инвестициите в енергетика и центрове за данни, бума около изкуствения интелект и растящите разходи за отбрана.
Петролният шок, който светът засега успява да понесе
Калт обърна специално внимание на напрежението в Близкия изток и нарушенията на доставките през Ормузкия проток. Преди избухването на конфликта през него са преминавали по 35-40 танкера дневно, превозващи общо около 20 милиона барела петрол.
Въпреки драматичното свиване на трафика прогнозите за бързо поскъпване на петрола до $150-$200 за барел и последваща глобална рецесия засега не се реализират.
Една от причините е освобождаването на количества от стратегическите петролни резерви на САЩ и Китай. Американските резерви са спаднали до исторически ниски нива, но това е помогнало за ограничаване на първоначалния ценови удар. По-важната структурна причина е, че съвременната икономика е значително по-малко зависима от петрола в сравнение със 70-те години на миналия век.
По изчисленията, представени от експерта, преди около половин век американската икономика е отделяла близо килограм въглеродни емисии за производството на един долар добавена стойност. Днес количеството е под 300 грама. Подобно подобрение се наблюдава и в Китай.
Това означава, че всеки долар икономическа продукция вече изисква значително по-малко енергия от изкопаеми горива и влиянието на петролния шок върху растежа и инфлацията е по-слабо.
Къде започва истинският риск?
Според симулациите на UBS, ако цената на петрола се задържи около $120 за барел в продължение на шест месеца, инфлацията в САЩ може да се повиши до приблизително 5%. Подобен сценарий би поставил Федералния резерв в много трудна позиция. Вместо да намалява лихвите, централната банка може да бъде принудена отново да затегне паричната политика.
"Тогава ще имаме сериозен проблем на фондовите пазари", заяви икономистът.
Веригата от последствия може да бъде особено болезнена: по-скъпият петрол ускорява инфлацията, по-високата инфлация задържа или повишава лихвите, а по-скъпото финансиране притиска оценките на компаниите и потреблението. Той предупреди, че спад на американския фондов пазар с около 30% би могъл да прекрати потребителския бум в САЩ. Това на свой ред би увеличило значително вероятността от американска рецесия и разпространение на кризата към останалата част от света.
Засега UBS продължава да очаква постепенно нормализиране на енергийния пазар и избягване на ново повишение на лихвите. В по-благоприятен сценарий през следващата година може да се отвори възможност дори за тяхното намаляване.
Защо борсите продължават да растат въпреки войните?
Силното представяне на фондовите пазари не се дължи единствено на оптимизъм около изкуствения интелект. То е подкрепено и от реален ръст на корпоративните печалби.
По думите на Калт UBS е започнала годината с очакване за около 10% увеличение на печалбите на компаниите. Впоследствие прогнозата е била повишена първо до 20%, а след това до 25%.
Икономистът открои и представянето на капиталовите пазари в Централна и Източна Европа. Ако Русия бъде изключена от сравнението, регионалните борси са постигнали резултати, близки до тези на американския пазар, особено през последните месеци.
Източна Европа продължава да расте по-бързо от западната част на континента благодарение на процеса на икономическо догонване и той очаква тази тенденция да се запази. Регионът обаче плати по-висока цена след енергийния шок и войната в Украйна, като натрупаното поскъпване достигна приблизително 20-25%. Положителният сигнал е, че инфлацията вече се успокоява.
Отбраната се превръща в двигател на европейската икономика
Нарастването на военните конфликти променя не само политиката, но и структурата на европейската икономика. Според представените данни държавите, намиращи се най-близо до Русия, увеличават най-бързо разходите си за отбрана. Балтийските страни вече ги насочват към равнища от около 5-6% от брутния вътрешен продукт, а Полша, Финландия и Швеция следват същата посока.
Германия също увеличава разходите си, докато реакцията в други големи западноевропейски икономики е по-слаба. Швейцария остава далеч от тези нива и среща затруднения дори при опитите да повиши военния си бюджет от около 0,8% на 0,9% от БВП.
В същото време новите поръчки към отбранителната индустрия вече стимулират производството. По наблюденията на Калт отбраната се превръща в един от основните двигатели на възстановяването при редица европейски, включително швейцарски, промишлени компании.
AI бумът може да продължи още две-три години, но не без риск
Калт очаква инвестиционният бум около изкуствения интелект да продължи още две или три години. Той обаче предупреди, че различните части на AI индустрията не трябва да бъдат разглеждани като еднакво сигурни.
UBS разделя пазара на три нива: инфраструктура, включваща чипове и центрове за данни; базови AI модели; и приложения на технологията в реалния бизнес.
Най-големият риск е концентриран в инфраструктурата. Ако се появи нов модел, който използва много по-малко енергия и изчислителна мощност, част от изграждащите се в момента центрове за данни може бързо да се окажат излишни. Това би могло да предизвика рязък спад на инвестициите и проблеми за компаниите, които са финансирали тези проекти.
Дългосрочният потенциал обаче е в приложението на AI във всички сектори на икономиката. Именно там Калт очаква съществени подобрения на производителността, нови бизнес модели и най-голям икономически ефект през следващите 5-10 години. Дори евентуален срив при инфраструктурните инвестиции няма да прекрати тази трансформация.
UBS стои настрана от американските държавни облигации
В отговор на въпрос дали настоящата ситуация създава възможност за UBS да увеличи покупките на американски държавни облигации Калт беше категоричен, че моментът не е подходящ. Банката е намалила значително инвестиционното си банкиране и активността си в търговията с американски държавни книжа. При настоящите рискове UBS не планира да увеличава прекомерно експозицията си към тях.
При бъдещ пазарен срив и достигане на силно подценени нива може да се появи възможност за покупки, но според Калт тя все още не е настъпила. Така основното послание на UBS остава предпазливо оптимистично. Световната икономика засега успява да абсорбира геополитическите удари, а корпоративните печалби и инвестициите поддържат растежа. Границата между устойчивостта и кризата обаче може да се окаже цената на един барел петрол.
USD
CHF
GBP
