Три законодателни предложения, насочени към стабилизиране на търговията с деривати, ограничаване на спекулативните практики, свързани с късите продажби, както и за съкращаване на времето, необходимо за въвеждане на схеми за обезщетения на инвеститорите, получиха одобрението на европейските депутати, съобщава Портал Европа.

Очаква се по отношение на бъдещата директива за схемите за обезщетения на инвеститорите да има значителни различия между позицията на ЕП и предстоящото становище на държавите членки. Ще се отнася до двата текста за дериватите и късите продажби обаче, пленарният вот беше използван най-вече за набиране на голямо мнозинство, което да засили позицията на ЕП в продължаващите преговори с държавите членки. Парламентът има правомощия да решава наравно със Съвета на министрите и за трите законодателни предложения, съгласно процедурата за съвместно вземане на решения.

Предложеният текст за схемите за обезщетения на инвеститорите, изготвен от Оле Шмид (АЛДЕ, Швеция), включва защита на частните инвеститори в случаи на финансови измами или фалит на инвестиционния посредник, най-вече чрез добавянето на "лош съвет" от страна на посредника като повод за искане на компенсация. Също така, новите правила ще намалят наполовина допустимото време за цялостна капитализация на националните компенсаторни схеми (на 5 вместо 10 години) и ще направят възможно за местните власти, неправителствените организации, както и частните физически лица, да подават молби за компенсация.

Приетият текст налага засилена хармонизация на равнище ЕС при формулирането на схемите, както и по-голям финансов принос за инвестиционните посредници, поемащи най-големи рискове.

Членовете на ЕП обаче не подкрепиха предложението на Комисията по икономически и парични въпроси за вдигане на гарантирания минимален праг на обезщетенията за инвеститорите на 100 хил. евро.


Докладът относно късите продажби с докладчик Паскал Канфин (Зелени/ЕСА) включва две основни нововъведения. На първо място, той налага сетълмент на непокритите кредитни позиции в края на деня на борсова търговия. Второ, законодателството ограничава изкупуването на договори със суапове за кредитно неизпълнение (credit default swaps - CDS) от страна на притежатели на свързани държавни облигации или дялове, чието представяне зависи от тези облигации. Такива например са гръцките банкови облигации, които са силно зависими от гръцкия суверенен дълг.

Европейските депутати добавиха към текста и изискване, според което транзакциите с къси продажби трябва да бъдат докладвани по-рядко. В същото време те засилиха правилата, за да гарантират, че финансовите санкции имат възпиращ ефект.

Проектът за регламент относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции, цели да внесе повече надеждност, прозрачност и стабилност на пазара на деривати, който беше оценен на около 425 трилиона евро през 2009 г. Информацията за договорите с извънборсови деривати трябва да бъде докладвана на депозитарите и да бъде достъпна за надзорните органи.

Също така, договорите с деривати ще трябва да бъдат клиринговани чрез централните контрагенти, което ще намали кредитния риск от контрагента, т.е. рискът от фалит на някоя от страните по договора. Предложението предвижда и ключова контролна роля за новия Европейски орган за надзор на ценни книжа и пазари.