Основният икономически проблем на Сърбия е липсата на ясна стратегическа ориентация, което е довело до модел, базиран предимно на привличане на чуждестранни инвестиции в нискотехнологични и т. нар. периферни дейности. Това стана ясно по време на дискусията "Падането на икономическия тигър", проведена в Нови Сад пред Икономическия факултет.
В рамките на събитието участници коментираха и наличието на структурни слабости и потенциални корупционни рискове в икономическия модел на страната, като подчертаха, че част от тези твърдения се основават на публични анализи и интерпретации на икономически процеси.
Икономистът Миодраг Зец заяви, че чуждестранните инвестиции по принцип са важен двигател на растежа, но само когато водят до трансфер на знания и технологично развитие.
"Ключовият проблем е, че не знаехме какво искаме, затова Сърбия се насочи към модел на сглобяване на кабели", посочи Зец, като допълни, че в резултат на това икономиката се е позиционирала в по-ниските звена на производствените вериги.
По негови думи подобна структура на заетост и инвестиции може да бъде наблюдавана и в определени сегменти на IT сектора.
Професорът по икономика Огнен Радонич посочи, че в икономическата система съществуват рискове, свързани с корупционни практики, включително пране на пари, укриване на данъци и неефективно управление на публични средства.
По негови думи част от средствата впоследствие се насочват към различни форми на частни инвестиции, включително криптоактиви.
Радонич даде за пример инфраструктурни проекти, включително железопътната линия до границата с Унгария, като твърди, че при тях са използвани практики, които според него повдигат въпроси относно прозрачността и стойността на изпълнението.
Той посочи и случаи, при които първоначални бюджетни оценки се разминават значително с крайни разходи, както и твърдения за липса на достатъчна публична конкуренция при възлагането на поръчки.
Професорът от Белградския икономически факултет Деян Шошкич пък коментира, че растежът на БВП не винаги отразява реалното икономическо благосъстояние на населението.
По негови думи, когато значителна част от капитала е в ръцете на чуждестранни компании, част от дохода се изнася извън страната, което намалява ефекта върху местната икономика. Шошкич подчерта, че използването на различни методи за измерване на растежа (включително в евро) може да създаде разминавания между номинални и реални показатели.
Той даде за пример периода на пандемията, когато според него е отчетен номинален растеж в евро, въпреки спад в реалната икономическа активност.
USD
CHF
GBP
