Годишната инфлация в България се понижи до 4,5% през юли месец, показват данните на Националния статистически институт. Това е вторият пореден месец на забавяне - през юни годишната инфлация пада до 5,4% след отчетения пик през май - 6,9%.
Според икономиста Стоян Панчев обаче все още е твърде рано да се говори за трайна тенденция, тъй като значителна част от движението се дължи на базов ефект и временни фактори.
През юли потребителските цени са се увеличили с 0,8% спрямо предходния месец. Данните на НСИ показват различна динамика при отделните групи стоки и услуги. През юли най-голямо увеличение има при цените в групите "Развлечения, спорт и култура" - с 11,6%, "Ресторанти и хотели" - с 2,3%, и "Жилища, вода, електроенергия, газ и други горива" - с 2%.
Поевтинели са хранителните продукти с 1% на месечна база, като най-съществено са се понижили цените на картофите, прасковите, кайсиите и зеления фасул. Намаление е регистрирано и в групите "Облекло и обувки" - 2,9% и "Застрахователни и финансови услуги" - с 1,8%.
Най-важният проинфлационен фактор, според икономиста, е влизането на страната в еврозоната, заради което цените скачат от миналото лято: "След присъединяването на България към еврозоната цените тръгнаха рязко нагоре и сега година по-късно този скок от 2025 г. се отразява на стойностите на индекса на потребителските цени, съответно изменението е по-малко в процентово изражение. Юли е добър пример за това как имаме 0,8% месечна инфлация, но годишната пада от 5,4% на 4,5% заради базовия ефект. На второ място имаме сериозно влияние от спада в цената на транспорта, който беше скочил покрай събитията в Персийския залив, имаме ефекта от сезонните плодове и зеленчуци плюс общ ефект от цените на храните", категоричен е Панчев.
Източник: БГНЕС
По отношение на отчетеното поскъпване на услугите през юли спрямо предходния месец икономистът посочва, че често при инфлационен импулс, какъвто наблюдаваме от миналата година, услугите изостават като темп на ръст спрямо стоките: "Подобен феномен наблюдавахме и при предишния инфлационен епизод у нас 2021-2023 г. Тоест двигателят е еврото, ефектът достига с различно темпо до различни части от стопанството", заявява Стоян Панчев.
Инфлацията се забавя, но защо домакинствата продължават да усещат поскъпване?
Когато инфлацията спадне от 6,9% до 4,5% на годишна база означава, че цените продължават да растат, но по-бавно спрямо предходната година.
"Дори забавеното поскъпване означава, че може да имаме временна дезинфлация, но това просто означава малко по-бавно растящи цени", коментира Панчев.
Затова и натрупаното поскъпване продължава да тежи върху бюджетите на домакинствата, въпреки че текущият темп на инфлация намалява.
4,5% спад все още не означава ценова стабилност
"Нормата за инфлация под контрол е под 2% на годишна база, така че сме повече от два пъти над нея", заявява Панчев.
Това поставя важен въпрос и за следващите месеци, а именно дали забавянето ще продължи или част от временните фактори ще се обърнат. Един от потенциалните източници на нов инфлационен натиск е енергетиката.
Според икономиста атаките срещу танкери, рафинерии и пристанищна инфраструктура във военните конфликти могат да окажат влияние върху цените на горивата. По думите му това вече се отразява например при дизела в България. Ако напрежението се задълбочи, по-високите транспортни и енергийни разходи могат да се прехвърлят и върху цените на други стоки и услуги.
И храните остават потенциален източник на натиск. След отчетеното през юли поевтиняване на редица сезонни продукти икономистът допуска възможност тенденцията да се обърне през следващите месеци.
Панчев очаква тенденцията през 2026 г. да остане насочена към по-високи цени, ако не се появи нов сериозен икономически или финансов шок.
USD
CHF
GBP
