Преди почти година Volkswagen обяви, че избира Турция пред България за нов завод. В последствие, след като южната ни съседка започна военни действия в Сирия, концернът реши да строи в Словакия.

Съвсем наскоро стана ясно, че Microsoft е избрал да изгради центрове за данни в Гърция, а непосредствено след това и Amazon оповести, че ще последва техния пример. Това са два емблематични примера за пропуснати ползи, като и в двата случая сумата на вложенията щеше да е милиарди, съответно по 1 млрд. Освен тях не е ясно колко други компании се насочват към Сърбия, Северна Македония, Румъния или останалите балкански страни.

Как държавата простреля пазара на труда в България

Как държавата простреля пазара на труда в България

Негативите от политиките тепърва предстои да се видят

Не е правилно да се достига до общи заключения само от два случая. Но когато решения на толкова високо корпоративно равнище се взимат винаги в ущърб на страната на фона на една и съща политическа конюнктура, все пак можем да си вземем някои изводи. Тук ще обсъдим какви.

Защо има проблем?

За това, че имаме проблем при привличането на мащабни преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ), може да се съди от избора на двете компании и той да се сравни с България. В първия случай Volkswagen избра Турция - страна с на практика диктатура, сриваща се валута, извън Европейския съюз, търпяща (както и България) критики за върховенството на закона и за неспазване на човешките права, подлежаща на санкции от ЕС и САЩ. И въпреки това беше необходимо премиерът Ердоган да започне война, преди концернът да промени решението си.

През последните години ИТ секторът се превърна в най-бурно растящия отрасъл в България. Но въпреки всички суперлативи, Microsoft и Amazon избраха Гърция, която, според председателя на Българската стартъп асоциация BESCO Добромир Иванов изостава много зад нас.

Управляващите по света тласкат глобалната икономика към нова дългова криза

Управляващите по света тласкат глобалната икономика към нова дългова криза

Защото рецесията, породена от затварянето на стопанствата, не е достатъчна

"Гъpция имa пo-лoши ІТ ĸaдpи oт Бългapия; Гъpция имa пo-виcoĸи дaнъци oт Бългapия; Гъpция имa пo-cĸъп тoĸ oт Бългapия; Гъpция имa пo-тoпъл ĸлимaт и cъoтвeтнo лятoтo пoдpъжĸaтa нa dаtа цeнтъp e пo-cĸъпo; Гъpция имa пo-лoшa интepнeт cвъpзaнocт oт Бългapия!", написа той в профила си.

Въпреки че и двете имат своите предимства, във всеки случай те имат много по-големи недостатъци от България. И за да бъдат избрани, значи у нас ключови аспекти на икономическата конюнктура куцат.

Преките чуждестранни инвестиции: Хроника на една предизвестена смърт

Volkswagen и Microsoft са просто симптоми за проблем, който съществува по принцип, просто твърде рядко чуваме за него. Данните обаче не могат да го скрият - инвестициите в България нито са това, което бяха (въпреки ниските плоски данъци), нито са дори на нивото на някои от другите страни в региона.

Графика 1: Поток на ПЧИ като процент от БВП

Снимка 500984

Източник: Световна банка

Източник: Световна банка

До Голямата рецесия ПЧИ растяха прогресивно като процент от БВП. След нея те не само се сринаха с буквално десет пъти, но и никога повече не се съвзеха, за разлика от страни като Румъния, Сърбия и дори една от най-тежко засегнатите страни от последната криза - Гърция.

Увеличаването на осигурителния праг – поредният пирон в ковчега на българската икономика

Увеличаването на осигурителния праг – поредният пирон в ковчега на българската икономика

За щастие идеята беше отхвърлена, но ето до какво щеше да доведе тя

Но чуждестранните вложения не се понижават само като процент от БВП, а и в абсолютна стойност. Всъщност през миналата година, която беше върхът на икономическия растеж в историята на България, техният размер беше по-нисък, отколкото в сърцето на кризата през 2010 г.

Графика 2: ПЧИ в абсолютна стойност (в млн. настоящи долара)

Снимка 500986

Източник: Световна банка

Източник: Световната банка

А ако някой е останал с впечатлението, че през настоящата година, която също е белязана от рецесия за България, основно заради мерките на властите, ПЧИ са обърнали негативната си динамика, то той ще трябва да остане разочарован.

Производството в България продължава да спада – какво означава това

Производството в България продължава да спада – какво означава това

То ще се задържи потиснато по-дълго, отколкото анализаторите очакват

Това, че нетните ПЧИ са отрицателна стойност през периодите, разгледани в таблицата, не трябва да ни безпокои - те по принцип са такива.

Графика 3: Нетен поток на ПЧИ (в млн. настоящи долара)

Снимка 500989

Източник: Световна банка

Източник: Световната банка

Може да е просто съвпадение, но тези негативни данни идват на фона на управлението на една и съща партия през целия разглеждан период. Някой може да каже: "Дори и да е така, България през това време стана по-конкурентоспособна и това се доказва от Доклада за глобалната конкурентоспособност на Световния икономически форум." Номинално това е вярно. Но реално именно там, където държавата се намесва, се наблюдават спадове.

Графика 4: Класиране на България в глобалния индекс на конкурентоспособността

Източник: Световния икономически форум; Tradingeconomics

Парадоксално е, че именно когато страната е най-неконкурентоспособна, ако разглеждаме само този индекс, тя успява да привлече най-големите ПЧИ като процент от БВП и в абсолютна стойност. Но да видим последното му издание.

Страната получава 56,8 пункта от 100 в категория "Институции", с което се нарежда на 57 място от 141 анализирани държави. Това на практика е почти точно в средата на класирането, което не е точно "престижно" подреждане. В подкатегориите "Сигурност", "Социален капитал", "Прозрачност" (т.е. корупция), "Ефикасност на правната рамка при разрешаване на конфликти", "Стабилни политики на правителството" и "Дългосрочна визия на правителството" сме много дълбоко във втората половина на подреждането.

Противоцикличност: Дефинитивният списък с икономическа литература във време на криза

Противоцикличност: Дефинитивният списък с икономическа литература във време на криза

Какво е добре да сме прочели, за да разберем стопанския свят около нас

Ако това беше цялата история, тя щеше да е достатъчно ясна и негативна. Но тя не свършва дотук. Всъщност в подкатегориите "Организирана престъпност", "Надеждност на полицията" (интересно дали между тези би могла да съществува някаква връзка?), "Независимост на съда", "Свобода на словото" и "Права на собственост" страната ни е направо в третия свят, класирайки се на съответно 111, 97, 89, 89 и 105-о място.

Кой ще дойде да инвестира в страна, в която собствеността му не може да бъде гарантирана, полицията не си върши работата, медиите не могат да съдействат особено много, а съдът не е точно "независим"?

За жалост, това не е всичко. По отношение на предвидимостта на бизнес средата, за жалост чуждестранните инвеститори също са почти в неведение или когато имат яснота, то тя им показва, че условията за бизнес се влошават. Защо? Защото разходите им постоянно растат.

Графика 5: Тежест на социалното осигуряване като процент от общото възнаграждение

Източник: Tradingeconomics

След като в средата на миналото десетилетие социалните осигуровки и инвестициите бяха изключително високи, в хода на Голямата рецесия и двата измерителя се сринаха. Лошото е, че ПЧИ така и не се вдигнаха съществено и са далеч под нивата си от тогава, за разлика от осигуровките. Всъщност тази таблица не отразява пълния мащаб на увеличението им, защото за някои длъжности има ежегодно увеличение.

Същевременно социалното осигуряване наказва най-тежко именно отраслите с най-голяма добавена стойност в стопанството. Причината е, че те плащат най-големи суми в абсолютна стойност - едно е да се начисляват 32% от брутна заплата, възлизаща на 800 лв., друго е да се начисляват върху заплата, възлизаща на 3500 лв. месечно.

В капана на популизма: Защо увеличаването на обхвата на детските надбавки ще доведе до по-малко деца

В капана на популизма: Защо увеличаването на обхвата на детските надбавки ще доведе до по-малко деца

До изборите няма да има спирачки пред издънването на този и следващите бюджети

От друга страна, държавата ежегодно отблъсква инвеститорите, които биха дошли у нас заради евтината работна ръка. Да тя продължава да е най-евтината в цяла Европа, но цената ѝ всяка година се повишава, при това по чисто административни причини, чрез нарастването на минималната работна заплата. При това то не е никак малко. За последните години МРЗ се е покачила с впечатляващите 7,5 пъти, което далеч изпреварва номиналния темп на заплатите в почти всички отрасли на икономиката.

Графика 6: Брутна минимална работна заплата (в евро)

Източник: Tradingeconomics

За негативните ефекти от минималната работна заплата съм говорил другаде. Тук е важно да се поставим "в обувките" на потенциалния инвеститор и да си зададем въпроса: "Ако основният ми разход ежегодно нараства, без това да довежда до повишаване на производителността ми, ще искам да инвестирам в една страна?" Отговорът на това питане се вижда прекрасно в Северозападна България.

Как да обърнем негативната тенденция при инвестициите?

Не всичко е загубено. Да, правителствените политики се въвеждат лесно (макар и непрозрачно и недалновидно, както ни показват и от Световния икономически форум) и се отстраняват изключително трудно, дори невъзможно. Но бихме могли да бъдем оптимисти.

Дори и нищо от това да не се случи, простата рецепта за привличане на повече инвестиции е: пълна дерегулация на икономиката, приватизация на абсолютно всички отрасли, включително сферата на здравното (81-о място на света с прогнозирани едва 64,5 години здравословен живот на човек от населението) и пенсионното осигуряване, където дефицитът е гигантски, елиминиране на всички мерки, които понижават гъвкавостта на пазара на труда, включително и минималната работна заплата, драстично свиване на публичните разходи, допълнително понижаване на данъците и директно отстраняване на такива, например на данъка върху доходността от лихвите по депозитите. Да не забравяме и за неслучилата се дигитализация на административните услуги, в която потъват милиарди, без да има какъвто и да е било напредък.

Много по-лесно е да напиша тези препоръки, отколкото да се случат в действителност. Без реформи ще продължаваме да плащаме високата цена на отлива на инвестициите. Тя се измерва в по-нисък стандарт на живот, работни заплати, ноу-хау и иновации в България. И не бива да се фокусираме само върху видимите измерения на действителността, например инфраструктурните проекти, и да забравяме за нещата, които е можело да се случат, но не са се. Защото вторите са тези, които ни дърпат назад.