"Полският водопроводчик" придоби пословична популярност в целия ЕС. Това беше събирателно понятие за всички източноевропейски работници, които след източното разширяване на ЕС през 2004 г. щяха да наводнят Западна Европа, предизвиквайки невиждан дъмпинг на заплащането.
Такива опасения имаше навсякъде в "стара" Европа, а във Великобритания страхът от евтината работна ръка дори накара мнозина да гласуват за излизането на страната им от ЕС.
Но източното разширяване предизвика съпротивителни реакции не само заради очаквания приток на евтина работна ръка. В "стара" Европа се опасяваха и от внос на престъпност и корупция. Загрижени бяха и заради новото милиардно бреме за европейския бюджет.
Сериозни ползи
В днешните времена на засилващ се национализъм тези настроения слагат своя отпечатък и върху горещата тема за бъдещето на Западните Балкани. Шест държави от този регион - Сърбия, Черна Гора, Албания, Косово, Македония и Босна и Херцеговина - напират да влязат в ЕС.
На този фон германският Институт за изследване на икономиката RWI проведе задълбочено проучване в граничните региони - на 100 км от двете на страни на границите към държавите, присъединили се през 2004 г. към ЕС. Целта на изследването: да проучи как падането на граничните бариери се е отразило на икономическото развитие.
Резултатите показват съвсем еднозначно, че граничните региони на Германия, Австрия и Италия са извлекли по-големи ползи от останалите страни-членки, които са извън 100-километровия граничен радиус. Този извод важи с особена сила за Германия.
Между 2004 г. и 2008 г. БВП на глава от населението в граничните региони на трите държави се е увеличил с 0.8% - и то именно благодарение на източното разширяване на европейския вътрешен пазар. Най-много е спечелила източната част на Германия, където прирастът се е увеличавал с 2% до 4% годишно.
Няколко са причините за това, че именно германските гранични региони са извлекли най-големи ползи от източното разширяване. Първата е свързана с близостта до полския пазар, който поради своята големина (10% от европейското население) носи големи преимущества за германската икономика.
Близостта до Полша привлича през годините и многобройни чуждестранни инвеститори, които влагат парите си в източногерманските гранични региони. Плюсове в тяхна полза са наличието на добра инфраструктура и функционираща администрация.
Освен това близо до границите на Германия с Полша и с Чехия се намират такива големи градове като Франкфурт на Одер, Берлин, Дрезден, Кемниц и Цвикау. От полза се оказват и тесните контакти, които ГДР е поддържала с двете съседни източноевропейски държави.
Неоправдани страхове
При това страховете от източното разширяване бяха навремето особено силни тъкмо в новите германски провинции. Показват го проучвания на Института на германската икономика, който на два пъти провежда анкети сред източногерманските фирми - веднъж преди източното разширяване през 2004 г. и втори път през 2014 г.
Преди приема на новите източноевропейски страни-членки близо една трета от анкетираните са отговорили, че очакват вълна от съкращения. Десет години по-късно се оказва, че едва 10% от фирмите са преживели подобни процеси.
И още: през 2004 г. всяка десета фирма се е опасявала от изнасяне на продукцията й към Източна Европа. В крайна сметка обаче едва 4% от фирмите са били засегнати от такова развитие. С други думи - източногерманската икономика не е била подложена на сериозни трусове.
Нещо повече дори: регионът Берлин-Бранденбург се е обвързал още по-тясно с икономиката на съседна Полша, която е вече вторият по важност вносител на стоки. По преценки на Германско-полската индустриално-търговска камара, 1000 до 1500 полски фирми са разкрили свои филиали в Германия - най-вече в сферата на транспорта и логистиката, строителството и търговията с хранителни стоки.
Всичко това обаче не означава, че нещата ще се развиват по същия начин и при бъдещи разширявания на ЕС. Защото именно добрите резултати в Германия показват колко решаващи са такива индивидуални фактори като местоположението, инфраструктурата и старите контакти.
USD
CHF
EUR
GBP
