В условията на криза инвеститорите стават свръхпредпазливи. Причината за това е, че доходността в много отрасли спада, а кредитирането се затяга, което е двоен удар върху всеки, който иска да стартира ново начинание или да разшири вече съществуващите. Затова и всеки бизнес следи внимателно регулаторната и политическата конюнктура, както и политическите решения.
Днес светът се намира в състояние на пандемия и много страни се възползваха от това, за да променят "правилата на играта" по начин, който не би се приел в "нормални" условия. В случая ще разгледам някои аспекти от случващото се в Европа и как то се отразява на конкурентоспосбността.
Увеличаване на корпоративни и подоходни данъци
Правителствата по света, включително и в Европа, увеличиха рязко разходите, което означава, че се задава вълна от ръст на бюджетните дефицити и дълга. Една от причините това да е негативен подход за справяне с кризата е, че само по себе си подобно решение може да доведе до икономическа спирала към дъното. Достатъчно е да си спомним, че в Европа Голямата рецесия от 2008 г. по своята същност беше дългова криза.
От друга страна, повече разходи води до логичния въпрос: откъде ще дойдат средствата за тяхното осъществяване? В еврозоната страните имат лесно решение - Европейската централна банка ще ги напечата. Въпреки че увеличаването на количеството пари в обращение е по-бързо спрямо всеки друг епизод в историята, включително и последната значителна криза от преди малко над 10 години, то, изглежда, не е достатъчно.
Още в началото на юни стана ясно, че Европейската комисия иска да набере допълнителен ресурс в размер на 10 млрд. евро, за да финансира програмите си. Предложението беше средствата да дойдат под формата на нов корпоративен данък върху големите компании в размер на 0,2% от оборота им.
Е, в условията на и без това свиващи се доходи, кой ще дойде и ще вложи пари, след като неговият продукт по презумпция ще стане още по-неконкурентен - тъй като, в крайна сметка, данъците се плащат от крайните потребители на всяка стока, а налаганите на нови такива по изкуствен път завишават и цената ѝ? Отговорът е: може би някои компании, но значително по-малко, отколкото биха дошли иначе. Дори говоренето за тази мярка подрива бизнес средата в Европа,
Налагане на мита
Тук стигаме до следващия епизод в данъчната политика - конфликтът между САЩ и Европейския съюз, от една страна, и желанието на Европа да се освободи от Китай, от друга. В първия случай говорим за пряка данъчна политика, а вторият ще бъде разгледан по-долу.
Въпросната данъчна политика е под формата на увеличаване на митата за определени стоки между двете икономически зони. За тях говорих в последното издаване на предаването money.bg и в анализа по-долу, затова и няма какво теоретично да се добави.
Ефектът обаче в крайна сметка е подриване на конкурентоспособността на икономиките. Причината е, че увеличаването на митата отблъсква инвеститорите, при това значително, тъй като, отново, изкуствено оскъпява техния продукт. Този ход подрива и покупателната способност на потребителите, което също е лошо за бизнеса, тъй като той може, при равни други условия, да реализира по-малко приходи.
Регулации спрямо трети страни
Логичният ход тогава, според някои, би бил компаниите да се насочат към "трети страни" - държави в периферията на Европейския съюз, които обаче не са част от него, или към Китай. И за двете обаче от Брюксел имат "решение".
В случая на изнасянето на инвестиции към съседни страни, то се състои в увеличаване на въглеродните данъци. "Ако искате да правите бизнес в страна, в която данъците са по-ниски, за да предлагате по-евтин продукт, то това няма да се случи", на практика казват те.
Този ход е пряк удар по конкурентоспособността в региона изобщо, но и по тази на европейските производители. Защо? Защото ако те искат да скъсят веригите си на доставки и да понижат зависимостта от Китай, която е най-явна в случая на най-голямата икономика - Германия, те ще са принудени да купуват стоки на изкуствено завишени цени, което означава, че и тяхното крайно производство ще бъде оскъпено.
Говорейки за понижаване на зависимостта от Китай, това е цел, която ЕС се опитва да следва дори експлицитно. Старият континент дори в момента е в по-неизгодна позиция през призмата на привличане на инвестиции - той не може да се конкурира със значително по-ниските производствени разходи, които бизнесите имат в Китай или в други страни, освен ако не понижи драстично спирачки за частния сектор като минималната работна заплата, данъците и митата.
Трудно е административно да се "привлекат" инвеститорите, които вече са избрали да вложат средствата си в производство някъде. Тяхната цел е да задоволят нуждите на потребителите по най-изгодния начин, респективно и да формират най-голяма печалба. След като те са избрали Китай или която и да е друга страна извън Европа, ясно е, че именно там продуктът се произвежда при най-добро съотношение цена-качество за потребителите.
Принудителното им "изселване" от чужбина означава, че местният бизнес отново ще плаща по-високи цени, тъй като ставките, по които продуктите за него ще се доставят, ще са по-високи. Това ще се отрази както на крайната цена на много потребителски стоки (в посока нагоре, разбира се), така и на маржа на печалбата на компаниите, които купуват междинни продукти.
Тъй като това очевидно самото "връщане" на бизнесите от чужбина е много трудно да се случи поради конюнктурата в Европа, а дори говорим за нейното влошаване, ходът на Брюксел ще е да се опитва да налива пари в публично-частните партньорства. Във всеки случай, ще разгледам и двата феномена по-долу.
Обща минимална работна заплата?
Засега Европейският съюз се въздържа от имплементирането на единни условия за минималната работна заплата. Посоката, към която се върви, обаче е свързана с МРЗ в размер на 60% от медианната работна заплата. Поне в Германия това ще се случи, като ставката ще нарасне до 10,45 евро на час. Вероятно в бъдеще ще бъде въведен общ механизъм, който ще бъде аргументиран с това, че разминаванията в минималното заплащане в ЕС са грандиозни.
Проблемът тук е, че минималната работна заплата действа като инвестиционна бариера за някои отрасли и като праг, който служителите трябва да надскочат. Нещо повече, тя е изкуствено завишава производствените разходи. В много страни от Европейския съюз през последните години МРЗ нарасна драматично - само в България тя се удвои за по-малко от десетилетие.
Дали производителността на труда у нас се е удвоила? Не е. Подобни ходове отблъскват инвеститорите, не само защото водят до по-високи разходи, но и защото повишават несигурността. Всеки от тях ще се запита: "След като в Германия повишиха ставката с лекота на над 10 евро на час, дали в близкото бъдеще няма да я направят 15 евро на час?" Следващият въпрос е свързан с рентабилността и, ако сметката не излезе, ходът, който ще предприеме всеки инвеститор е да избере друга дестинация.
Публично-частни партньорства
Вместо да се остави пазарът да се коригира в условията на криза, в ЕС се преследват политически цели чрез икономически инструменти, в случая - под формата на т.нар. "публично-частни партньорства". Идеята е, че държавата и частните компании влагат средства за начинания, които иначе не биха случили или биха били скъпи, а след това си разделят печалбата.
В икономиката това се нарича кронизъм или патернализъм - поддържане на определени изкуствено създадени структури. Проблемът е, че обикновено държавите влагат немалко средства, а в крайна сметка частната страна на уравнението не трупа загуби. Това създава стимул за безотговорно поведение и пилеене на ресурси - именно на ресурсите, които в момента отчаяно се нуждаем да остават в икономиката (да не говорим за крайната цена, по която ще се произвежда продукцията, която обикновено е драстично по-висока от вносните заместители, респективно отново потребителите са потърпевши).
Но тук има и друг ефект. В литературата той се нарича "изтласкване" (crowding-out). Това означава, че когато държавата, в случая в комбина с някои частници, влага средства в един отрасъл, тя изтласква от него частната инициатива. Причината е, че трудно бизнесите могат да се мерят с ресурсите, които държавата може да вложи.
От друга страна, действията на публично-частните партньорства привличат професионалисти, които иначе биха били по-нужни на изцяло частните компании. В тази ситуация, последните са принудени да по-високи заплати, съответно да увеличават още повече разходите си в период, в който много компании и без това са настроени да съкращават. Тази система много трудно може да проработи и частното предприемачество се оказва в неизгодна позиция. И в крайна сметка просто не съществува.
Заключение
Европа в момента отчаяно има нужда да се върне към корените си на свободна икономическа зона, без държавни интервенции. За жалост, тя се е насочила към точно обратното. Действията на Брюксел обаче допълнително изкривяват средата, която още преди кризата се влошаваше - през последните години производството е надолу.
Това не може да се коригира от нови дози централно планиране, което теоретически и практически няма как да води до позитивни резултати, или още по-значителното инфлиране на еврото. Всъщност те ще доведат до обратен ефект, който ще изпитаме всички жители на Стария континент на гърба си.