Почти половин милион компании в Германия са се възползвали от това да "пратят" служителите си по краткосрочни работни схеми - известни като "Kurzarbeit", за да намалят разходите си за заплати.

Схемата се състои в това да се намали значително работното време на служителите, но ги официално да се видят заети на пълен работен ден. Държавното финансиране покрива около две трети от заплатата им.

Половин милион компании в Германия искат държавата да им помогне с плащането на заплати

Половин милион компании в Германия искат държавата да им помогне с плащането на заплати

Не можем обаче да спасим всяко едно работно място, казва министърът на труда Хубертук Хайл

Така те със сигурност получават поне две трети от заплатата си, дори и да не работят. И компанията не е обременена с разходи за персонала във времена на силен икономически стрес, пише CNBC.

"Kurzarbeit" е чудесен инструмент както за служителите, така и за работодателите, тъй като дава на сигурности на двете страни", казва в интервю Стефан Шнайдер, главен икономист в Deutsche Bank.

Това е доказан инструмент от последната криза. Когато германската икономическа продукция се сви с 5% през 2009 г., средно 1,1 милиона работници бяха засегнати през годината, което струва на Берлин около 10 милиарда евро. Но към края на тази година равнището на безработица е 7,6% - по-ниско, отколкото през 2008 г.

Прогнозата за рецесията в Германия се влошава

Прогнозата за рецесията в Германия се влошава

Страната е изправена пред най-големия срив на индустриалното производство от Голямата рецесия насам

Този път правителството очаква около 2,35 милиона души да се възползват от "Kurzarbeitergeld" - краткосрочна помощ - което може да струва на Федералното бюро на труда повече от 10 милиарда евро. Резервите в бюрото по труда възлизат на от 26 милиарда евро, които вече могат да се използват за подпомагане на компании и служители.

"За разлика от миналата криза, където предимно индустриалните компании са използвали схемата, сега от това имат нужда и ресторанти и консултанти", обясни Шнайдер.

Примерът на Германия може да се вземе и от други европейски държави. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен "плати" идеята за въвеждане на схемата в други страни, подкрепена със 100 милиарда евро, които Комисията ще трябва да събере.

Средствата ще трябва да бъдат гарантирани от държавите-членки на ЕС - което означава, че Германия може би трябва да поеме 25% от тази сметка.