Как харчите повече за храна, без дори да разберете?

Преди да започнете да четете този текст трябва да си отговорите на един въпрос - забелязали ли сте през последните месеци влошаване на качеството на дадени продукти или намаляването на грамажа им, без да има промяна в цената? Ако да, значи ще Ви бъде от полза да разберете какво се крие зад понятието shrinkflation.

С него най-лесно може да бъде описана скритата инфлация - вместо повишение на цените, се намалява размера, грамажа или качеството на продукта. Така официалната статистика не отчита поскъпване на хранителните продукти, но реално потребителите плащат повече за по-малко или по-лошо качество. Или и да двете.

По-малка опаковка, по-малък грамаж

Тенденцията е вече видима на редица големи пазари като американския и канадския, където различни потребителски организации алармират за промени в продуктите. Така например адвокатът от щата Масачузетс Едгар Дворски, който се занимава със защита на потребителите, прави собствено проучване, в което констатира различни трикове за заблуда на клиентите.

Стоян Панчев: Инфлацията може да достигне до максимум 12%

Предстои не Виденова, а Лагардова зима, смята икономистът

Той установява например, че стандартната тоалетна хартия, която съдържа 650 къса, е заменена с нови предложения за "мега" и "супер мега" тоалетна хартия, която струва повече, но реално съдържа по-малко. Друг пример идва със зърнена закуска, чиято опаковка изведнъж се смалява, но за сметка на това е с нов, атрактивен външен вид. Когато поглежда грамажа обаче, той въобще не е толкова атрактивен.

България не е подмината от икономическото явление

Двата примера са само малка част от променената потребителска кошница в голяма част от икономиките по света. Процесът вече се наблюдава и при някои продукти в България, а дали ще стане масов, предстои да разберем.

Екипът на Money.bg през последните седмици успя да идентифицира няколко продукта от различни производители, чиито грамаж е намалял: луканка от 250 г на 220 г, бисквити от 175 г на 165 г, готови салати от 400 г на 380 г, шоколадови бонбони от 330 г на 305 г. Новите по-малки продукти са формално различни, но реално стоят на същите места в магазините и визуално са почти (ако не и изцяло) идентични с по-големите си предшественици.

Ресторантите също не са подминати от явлението, като в една от популярните вериги в София са заменили стандартните големи чинии със значително по-малки. Така, сервираната храна изглежда повече, но дали реално е така, само кантарът може да покаже. Със сигурност обаче има и поскъпване на цените в менюто не само при този ресторант, но и при редица други в столицата.

Красимир Катев: Инфлацията е тук и ще остане поне няколко години

Бившият зам.-министър на финансите гостува в студиото на Money.bg

Колко още може да расте (не)скритата инфлация?

Въпросът оттук нататък е доколко може да расте скритата и не толкова скритата инфлация. Според икономиста Стоян Панчев не дълго: "Исторически погледнато след всичките форми на скрито или видимо вдигане на цените, следва или прекратяване на инфлационния натиск (спираме да печатаме пари) или започват субсидии и/или ценови контрол". Той дава и местен пример: "Виждаме в България вече субсидиите са на масата, чуха се гласове и за тавани на цените".

По думите му в зависимост от това колко се обостри инфлацията, ще трябва повече или по-малко да се връщаме към подходи, познати от 1997 година - когато в страната се разви хиперинфлация. "Първата стъпка вече се случва, много хора търсят активи, чрез които да запазят спестяванията си. У нас традиционно това е недвижимо имущество. Чуждите валути не са опция, защото не инфлира БНБ, а ЦБ на тези валути. В такъв смисъл, няма спасение в тях", коментира той. "Има сериозно повишение в търсенето на инвестиционно злато. Има интерес в акциите, в крипто активите", добавя той.