Робърт Мугабе, който стоеше начело на Зимбабве 37 години, подаде оставка снощи. Новината бе посрещната от гражданите на страната с веселба по улиците, които очакват ново начало за държавата и живота си.

Управлението му бе белязано от икономически колапс и кошмарна инфлация, достигнала почти 7.9 милиарда процента през най-лошия период на страната.

Зимбабве някога бе житницата на Африка, но бе поразена от твърде лошо управление на индустриите, недостиг на храна, срив на валутата и всепроникваща корупция.

Когато през 1980 г. Зимбабве става независима държава, гражданите избират Мугабе за министър-председател. Преди това той прекарва години в затвора заради политическите му възгледи. Тогава Мугабе е бил обичан от народа, който е правил паралел с Нелсън Мандела.

"Той винаги е бил популист - искаше да работи в най-добрия интерес на народа, но не и за икономиката", казва Фунми Акунлуй, инвеститор в Африка, цитиран от CNN.

Мугабе спечели одобрението на международната общност за инициативите си в образованието и здравеопазването. Износът на Зимбабве растеше стабилно, а страната стана популярна с тютюна си.

В следващите години одобрението към него започна да спада, критиците го обявяваха в бруталност и подкупи, за да запази властта си. Причината за икономическия колапс обаче е неговата неспособност да управлява добре земеделския сектор.

Тогава правителството обяви реформа, която трябваше да сложи край на притежанието на земите от бели земевладелци. Със закон, приет през 1992 г., той получи правото да кара притежаващите земя да се откажат от нея, а година по-късно Мугабе заплаши белите собственици с изгонване от страната.

Той изпълни заканата си малко по-късно - след 2000 г., когато кампанията му набра скорост. Мугабе успя да изгони 4 000 земевладелци и отне земята им. В резултат добивът се срина, последван от недостиг на храна и хроничен глад сред населението. Положението не се подобри и през следващите години, когато страната преживя две години лоши рекорди и дълга суша.

В разгара на кризата, централната банка реши да ускори печатането на нови пари, за да финансира внос. Резултатът - необуздана инфлация. Цените се удвояваха всеки 24 часа. А Cato Institute изчисли, че месечната инфлация е достигнала 7.9 милиарда процента през 2008 г.

Безработицата тръгна нагоре, публичните услуги се сринаха, а икономиката се сви с 18% през същата година. През 2009 г. Зимбабве се отказа от валутата си и започна да ползва щатски долара, южноафрикански рандове и още седем други валути.

През 2010 г. Мугабе реши да отговори на международните санкции със заплаха да отнеме всички активи, които са собственост на западни инвеститори. Което накара предприемачите да забравят за плановете си да инвестират в страната.

Правителството насочи вниманието си от фермите към мините, като накара почти всички компании, търсещи диаманти, да преустановят работа и да напуснат. Идеята беше държавата да поеме тази дейност.

В крайна сметка Зимбабве започна да не може да получава пари отвън, след като всички индустрии, които произвеждаха годни за износ продукти, се сринаха. Кризата стана още по-тежка през 2016 г. заради рекордна суша.

Акунлуй казва, че Зимамбве има потенциал. "Имат диаманти, въглища, мед, желязна руда - каквото се сетите, имат ресурси", казва тя. "Мисля, че с правилния човек на власт нещата ще се обърнат бързо".