Как провалът на икономиката тласна мароканците към испанската земя

Вероятно няма човек, който да не е гледал по телевизията и онлайн как съвсем наскоро десетки хиляди млади мароканци буквално заляха испанския северноафрикански ексклав в Северна Африка Сеута. Това беше ескалация, но всъщност е нещо, което се случва непрекъснато - даже и без драматични кадри.

Със сигурност фактори са дезинформацията и престъпните трафикантски мрежи, но основната причина да се случва всичко това е, че Мароко има икономика, която расте бързо на хартия, но оставя голяма част от младото поколение без реална перспектива у дома.

Страната харчи много за нови пристанища, автомобилна и авиационна индустрия, високоскоростни жп линии, стадиони и небостъргачи. По данни на Morocco World News (MWN), Международният валутен фонд (МВФ) е изчислил ръст на мароканската икономика от 3,2% през 2024 г., а Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) прогнозира ускорение до над 5% през 2026 г.

Тази модернизация обаче не се превръща в достатъчно добре платени работни места за младите хора - безработицата остава около 13%, но сред младежите е почти три пъти по-висока, отбелязва FT.

Източник: EPA/БГНЕС

Историята на 24-годишна жена, цитирана от FT под псевдоним, илюстрира несъответствието. В крайморския град Сафи тя опаковала консерви със сардини по 18 часа на ден, докато ръцете ѝ почернявали от контакта с горещите метални кутии. Година по-късно, вече с диплома, тя работи в климатизирана офис сграда в Рабат - символ на новия икономически образ на страната.

Заплатата ѝ обаче остава около 428 долара месечно, по-малко от половината от средната заплата в държавния сектор, затова тя допълнително пише текстове за YouTube и озвучава реклами.

Мароко - троянски кон на Китай край Европа?

Брюксел вижда заобикаляне на митата, но отговорът му не трябва да разруши веригите на доставки

Икономистът Мехди Лаху от Националния институт по статистика и приложна икономика в Рабат посочва пред FT, че растежът не достига до голяма част от населението, а падащата покупателна способност и слабите държавни услуги подхранват желанието за емиграция.

Според колегата му Наджиб Аксеби, инфраструктурните проекти представляват "витрина" на успех - капиталоемки инвестиции, концентрирани основно по северозападното крайбрежие, които не създават масова заетост.

Източник: EPA/БГНЕС

Данните потвърждават тревогата. Според държавната статистика, цитирана от MWN, към април 2026 г. приблизително всеки трети мароканец между 15 и 29 години не работи, не учи и не се обучава - така наречената категория NEET. Жените са непропорционално представени в тази група.

Сравнението с региона показва, че проблемът не е уникален за Мароко - по данни на MWN, делът на NEET сред 15-24-годишните е около 29% в Мароко, 28% в Египет и 25% в Тунис, но е едва 15,3% в Испания и 12,8% средно за ЕС.

Парадокс: Африканска страна изгражда гигафабрика за милиарди, докато икономиката й зависи от въглищната енергия

Съоръжението се изгражда в момент на нарастващи регулаторни изисквания

Именно тази разлика подхранва опасенията на европейските страни от масова имиграция.

Източник: EPA/БГНЕС

Проблемът се задълбочава от демографията: делът на хората над 60 години в Мароко се очаква да нарасне от 13,8% днес до 22,9% до 2050 г., пише MWN, което създава риск страната да остарее, преди да забогатее.

Сред опиталите се да преминат границата е и 20-годишният Мехди от Сале - работник в металургията и футболист, чиято история разказва FT. При един от опитите си той плувал седем часа, стигнал испанска територия, останал там около седмица и се върнал, страхувайки се от испанските въоръжени сили; на връщане видял труп да се носи в морето.

Източник: EPA/БГНЕС

Въпреки молбите на семейството си, той продължава да отдава чадъри под наем на плажа за около 15 долара на ден и планира нов опит след около две седмици.

Недоволството намери и политически израз. От септември 2025 г. децентрализираното движение GenZ 212, организирано през Discord, TikTok и Instagram, поиска по-добро здравеопазване, образование, заетост и отчетност, след смъртни случаи в болница в Агадир.

Протестите обхванаха Рабат, Казабланка, Танжер, Маракеш, Агадир и Уджда, а един от лозунгите - "Искаме болници, не стадиони" - директно противопоставя разходите за спортна инфраструктура на състоянието на публичните услуги.

Кралят на Мароко поиска търпение от народа си, обещавайки, че "най-доброто предстои". Световната банка обаче определя недостатъчния капацитет на икономиката да създава работни места за нарастващото активно население като най-съществената структурна слабост на страната, отбелязва FT.

Източник: EPA/БГНЕС

Историческият пример на Сингапур, дал жилища на близо 50 000 разселени домакинства между 1960 и 1972 г., показва, че физическата модернизация носи трайна полза само когато е съпроводена от заетост и достъпни жилища за самите граждани.

За Мароко предизвикателството остава същото: пристанищата, влаковете и стадионите доказват, че страната може да строи мащабно. Остава открит въпросът дали може да създаде и възможностите, от които се нуждае поколението, което ще живее в тази нова икономика.