Президентът на Съединените американски щати наложи нови санкции срещу Иран, като част от кампанията си срещу ислямската република. В понеделник той издаде указ, насочен не срещу кого да е, а именно срещу върховния лидер Али Хаменей и неговото най-близко обкръжение, пише Deutsche Welle. Министърът на финансите Стивън Мнучин заяви, че указът на Тръмп ще заключи ирански активи на стойност милиарди долари.
САЩ засилва и военното си присъствие в региона и вписа в черния списък иранските Revolutionary Guards като терористична организация.
Миналата година Тръмп еднолично изтегли САЩ и ядрената сделка, която бе постигната между Иран и шест световни сили през 2015 г. Оттогава той въведе наново широки санкции, насочени към прекратяване на износа на петрол от Иран, отрязвайки основния източник на чуждестранна валута и карайки Техеран да изоставят ядрените си амбиции.
Как санкциите на САЩ удрят Иран?
Ходът на Щатите засяга значително иранската икономика. След като износът на петрол от богатата на ресурса страна се срина, инфлацията и безработица растат рязко. Иран, която има четвъртите най-големи петролни резерви в света и вторите най-големи резерви от газ, е изнесла 2,5 милиона петрола барел на ден през април 2018 - месец преди Тръмп да се оттегли от ядрената сделка. През май тази година износът е паднал до между 400 000 и 500 000 на ден.
Премахването на санкциите през 2016 г. подхраниха бърз икономически растеж в Иран - през същата година брутният вътрешен продукт записа експанзия от 12 процента. Но въвеждането им отново миналата година бе тежък удар. Иранската икономика е втората най-голяма в региона след тази на Саудитска Арабия. През 2018 г. тя се сви с 3,9 процента, по данни на Международния валутен фонд. За настоящата година МВФ прогнозира свиване от 6%.
Иранският риал се срина с около 60% миналата година. Инфлацията е 37%, а цените на храните и лекарствата се покачиха с между 40%и 60%, по данни на ЕС.
Множество чуждестранни компании, включително производителите на автомобили Daimler и Peugeot, както и петролната група Total, спряха дейност в Иран през последните месеци, поради опасения от санкции.
Като резултат безработицата се покачи до около 12%. Младите в Иран носят това бреме. Младежката безработица е близо до 30% в страна, в която 60% от 80-милионното население е на възраст под 30 години.
Парламентарен доклад, публикуван миналия септември, сочи, че ръстът на безработицата може да застраши стабилността на страната. Според изчисления на местните депутати и експерти, ако икономическият растеж на Иран остане под 5% през следващите години, безработицата може да достигне 26%.
Иранският президент Хасан Рухани заяви, че страната му е изправена пред "икономическа война". Вашингтон казва, че икономическият натиск е насочен срещу правителството, а не срещу хората.
През май Иран съобщи, че ще започне да се оттегля от споразуменията по ядрената сделка, като заяви, че 7 юли е крайният срок за останалите държави - Великобритания, Франция, Германия, Русия и Китай - да предоговорят нови условия. Или Техеран ще продължи да обогатява уран на нива, близки до тези за оръжие. Наблюдатели казват, че ако това се случи, сделката ще се срине напълно. В такъв случай ООН ще трябва да въведе санкции, което ще напълно ще унищожи икономиката.
Може ли Европа да помогне?
След оттеглянето на Тръмп от ядрената сделка, Германия, Франция и Великобритания създадоха специален канал за плащания, наречен INSTEX, за да избегнат американските санкции и да продължат търговията с Иран. Механизмът заработи през януари, но засега резултатите от него не са видими.
Макар че той трябва да пази европейските компании от американските санкции, бизнесът не иска да рискува да загуби достъпа си до американския пазар и финансиране.
USD
CHF
EUR
GBP
