Как ще изглежда светът при $200 за барел?

"Армагедон." Тази дума се носеше сред анализаторите на Уолстрийт в деня, когато петролът надмина 110 долара за барел. "Апокалипсис" и "кошмар" — добавяха други. Преди конфликтът да избухне, суровият петрол се търгуваше около 65 долара. Само месец по-късно цената е с 70% по-висока, а природният газ е поскъпнал с близо 100%.

За половин ден тази седмица светът си отдъхна след коментарите на Доналд Тръмп, че с Иран се водят преговори. После ракетите, бомбите и дроновете продължиха да падат, а неяснотите за световната икономика само станаха още повече.

Конфликтът в Иран доведе до "домино ефект" при цените на енергоносителите - вече поскъпват и въглищата

Това се отнася и за цените в Европа, които се повишиха осезаемо само за две седмици

Президентът на Международната агенция по енергетика Фатих Бирол вече говори за "най-голямата заплаха за енергийната сигурност в историята". Израел бомбардира най-голямото газово находище в Иран. В отговор Техеран удари рафинерията Рас Лафан в Катар — най-голямото в света съоръжение за втечнен природен газ.

Ормузкият проток, през който минава една пета от световния петрол, една четвърт от газа и една трета от торовете, е де факто блокиран.

Въпросът вече не е дали цената ще достигне 150 долара. Въпросът е дали ще се спре там.

Механиката на шока

Числата са брутални. Според изчисленията на МВФ, цитирани от El País, всяко увеличение на цената на петрола с 10% за една година води до ръст на глобалната инфлация с 0,4% и спад на икономическия растеж с 0,15%.

При 150 долара за барел светът би влязъл в рецесия, а инфлацията би надхвърлила 6%. При 200 долара картината се влошава драстично.

Zacks Investment Research конкретизира американското измерение: при 200 долара за барел бензинът в САЩ вероятно ще надмине 6,50-7 долара за галон. RBC изчислява, че при всяко поскъпване с 10 долара потребителите губят между 25 и 35 милиарда долара годишна покупателна способност.

Докъде ще пропаднат преуспяващите икономики от Персийския залив, ако войната в Иран продължи 2 месеца

Най-много ще бъдат засегнати Катар и Кувейт, смятат икономистите от Goldman Sachs

При 200 долара това означава изпаряването на над 400 милиарда долара дискреционни разходи — директен удар върху търговията на дребно, туризма и хотелиерството. Домакинствата с ниски доходи, харчещи непропорционално голям дял от бюджета си за енергия, ще бъдат притиснати първи.

Порочният кръг е добре познат, пояснява The Atlantic: по-скъпото гориво вдига цените на всичко — от храната и торовете до самолетните билети и онлайн доставките. Потребителите свиват разходите, компаниите спират да наемат, след това съкращават, безработните пък харчат още по-малко. Този цикъл може да продължи и след края на самия ценови шок.

Капан за централни банки

За определящите монетарната политика войната в Иран поражда класическата дилема на стагфлацията — и то в най-лошия възможен момент.

При 200 долара за барел основната инфлация в САЩ вероятно ще надхвърли 7-8%, смятат анализаторите на Zacks. В нормална ситуация Федералният резерв би реагирал на рецесия с понижаване на лихвите. Но при инфлация от 8% това е невъзможно — по-вероятно е лихвите да бъдат задържани или дори повишени до 6%.

Резултатът: скъпи кредити в свиваща се икономика, което прави свиването още по-болезнено.

Конфликтът в Иран "разтърси" икономически света: Какви мерки вземат страните от ЕС, за да "укротят" поскъпването на горивата

Проблемите с недостига на горива стигнаха и до далечна Австралия, шестата по територия страна в света

El País добавя, че централните банки по света ще бъдат подложени на тест, какъвто не са виждали от 70-те години — когато петролното ембарго след войната Йом Кипур предизвика най-тежкото икономическо сътресение на следвоенния период.

Геополитическите победители

Ако финансовите последици са тежки, геополитическите са трайни.

Страната, която ще спечели най-много от продължителна криза, е Русия, предупреждава The Atlantic. Москва директно контролира огромните си петролни ресурси — ценови скок от такъв мащаб би напълнил хазната на Путин и би му дал допълнителен лост в преговорите за Украйна. Западните санкции биха изгубили значителна част от ефекта си.

Москва може да използва отслабването на западните икономики в Европа и стане още по-дръзка в посегателствата си към нови територии.

Шестте US отбранителни гиганта, които ще спечелят милиарди от войната с Иран

Те ще увеличат в пъти производството на най-скъпите си оръжия

Китай е в по-сложна позиция. В краткосрочен план той е уязвим — вносител номер едно на петрол в света, с над половината доставки от Близкия изток. Но Пекин е натрупал резерви от около 1,2 милиарда барела, достатъчни за почти четири месеца. И е изградил алтернативна енергийна инфраструктура: над половината нови автомобили в Китай са електрически, страната произвежда повече от 60% от световните вятърни турбини, над 80% от соларните панели и около 90% от преработените редкоземни метали.

Продължителна криза би накарала останалия свят да се обърне именно към тези технологии — и към техния доминиращ производител.

"Не мисля, че би било лудост след всичко това страните да започнат да гледат на Китай като на най-малко лошата опция в меню от много лоши опции", казва Джейсън Бордоф от Центъра за глобална енергийна политика на Колумбийския университет, цитиран от The Atlantic.

Това би легитимирало и амбициите на Пекин в Азия и отвъд. А в САЩ Доналд Тръмп ще има болезнена нужда да отмести вниманието от икономическите страдания на гласоподавателите си и нищо чудно това да направи външната политика на Вашингтон много агресивна.

Без лесен изход

Американското производство на шистов петрол може да нарасне с около 1 милион барела дневно — недостатъчно, за да компенсира блокада в Ормузкия проток.

Фатих Бирол препоръчва спешни мерки: три допълнителни работни дни от вкъщи, 40% намаление на бизнес полетите, безплатен обществен транспорт и ограничения на скоростта по магистралите.

Скот Модел от Rapidan Energy, бивш анализатор на ЦРУ, вижда напълно реална цена от $200 за барел при още месец сражения. Компанията му още преди 4 години е моделирала 7-дневно и 30-дневно затваряне на Ормузкия проток. Заключението още тогава е било - пазарните очаквания за бърз край на конфликта след американска намеса просто са грешни.

"Рядко в историята е имало глобална рецесия, която да не е предшествана от скок в цените на петрола. "Не виждам как цените могат да останат на 150 долара продължително, без да се превърнат в сериозна заплаха за световната икономика", казва той.

При 200 долара тази заплаха вече не е хипотетична.