В миналото затягащият се пазар на труда след период на разширяване е служил като ранен предупредителен знак за състоянието на икономиката. Работниците са ставали по-трудни за намиране, заплатите започват да се покачват, маржовете на корпоративните печалби да падат, а фирмите - да повишават цените на стоките и услугите си.

Страхувайки се от инфлация, централната банка е повишавала лихвените проценти, което от своя страна е намаляло корпоративните инвестиции и стимулирало съкращенията.

В този момент съвкупното търсене е намалявало, тъй като потребителите, страхувайки се за работните си места, са понижавали разходите си. Тогава корпоративните акции са поскъпвали, а производството е намалявало. Растежът се е забавял, което е сигнализирало за началото на рецесия. След това този цикъл е следвало възстановяване.

След като фирмите изчерпат запасите си, те отново са започвали да произвеждат повече стоки; и след като инфлацията е намалявала, централната банка е намалявала лихвените си проценти, за да стимулира търсенето.

Но това описание на начина, по който са се развивали рецесиите, изглежда важи за отминала ера

Тъй като инфлацията сега е упорито приглушена, тя вече не е надежден спусък за повишаване на лихвите и забавянията, които традиционно следват. По-скорошните рецесии бяха ускорени и вместо това видяхме финансови излишъци, натрупани по време на разширяването на икономиката.

През 2001 г. финансовият излишък беше в ръста на цените на акциите по време на "дот-ком" бума. През 2007-2008 г. излишъкът бе във финансов сектор в резултат на бума на ипотечните кредити. И макар увеличенията на ставките от Федералния резерв на САЩ да предшестваха тези рецесии, те не бяха в отговор на инфлацията над поставената цел, а по-скоро опити за нормализиране на паричната политика, преди инфлацията действително да започне да нараства, пишат експертите от FNLondon.

Инфлацията днес все още е под целта на Фед и очакваното затягане на монетарната политика дори не е на масата (по различни причини). Когато миналата година Фед започна повишаване на ставките, администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп удвои търговската си война. След като пазарите започнаха да се разпадат в края на 2018 г. Фед отстъпи.

Предвид на факта, че всеобхватна сделка за решаване на търговската война между САЩ и Китай не е на хоризонта, а официалното разследване за импийчмънт срещу Тръмп е в ход, Фед едва ли ще прибегне до затягане на паричната политика скоро.

Освен това Тръмп даде да се разбере, че ще обвинява Фед в случай на рецесия. След като изчисли, че репутационните рискове от малко по-висока инфлация са по-малки от рисковете, свързани със спад след покачване на темповете на лихвите, Фед реши да спре със затягането на монетарната политика. Вместо това резервът намали нивото на лихвите три пъти през тази година, като "застраховка" срещу забавяне на икономиката.

Освен това Фед подчерта, че целта му за инфлация е "симетрична", което означава, че би бил готов да толерира период на инфлация над целта, като се има предвид, че е подчертал целта през последните години, преди да се намеси.

Ако по-високите лихвени проценти е малко вероятно да бъдат важен фактор при следващата рецесия, какво ще кажете за финансовите излишъци? Оглеждайки се, със сигурност можем да видим области с високи цени на активите и висок ливъридж, като например при сделките с частен капитал. Международният валутен фонд предупреди за значителни корпоративни финансови затруднения, ако растежът се забави значително. Но все пак е трудно да се видят широко разпространени проблеми, ако лихвените проценти останат ниски и ликвидността остане изобилна.

Разбира се, в един момент растежът ще се забави или лихвите ще се повишат, а ликвидността ще се затегне. Винаги, когато това се случи финансовите активи ще претърпят значително понижение на цените като най-силно засегнати ще бъдат корпорациите с високи нива на дълг.

Освен това, колкото по-дълго трае средата на лесно финансиране, толкова по-голям ще бъде броят на секторите с излишъци и толкова по-голям ще е риска от спад.

Но ако паричните условия останат приспособими, засега изглежда по-вероятно финансовите излишъци по-скоро да изострят евентуалния спад и да забавят възстановяването, а не да са причина за икономическа "зима".

Въпросът е тогава какво може да наруши потреблението, което в момента задържа ръста си. Един от отговорите е - уволненията. И какво може да ги стимулира? По-нататъшна ескалация на търговската война - например, ако САЩ наложат тарифи за европейски и японски автомобили. Това може да е фактор, който да доведе до ескалиране на съкращенията.

На този етап все още изглежда малко вероятно да получим всеобхватна китайско-американска търговска сделка през остатъка от срока на тази администрация в САЩ. Между китайците и американците има малко доверие и е трудно да се види Китай да се съгласи на натрапчивия мониторинг, който би бил необходим за проверка на някои от действията, които САЩ искат да предприемат.

Нещо повече, възможността една сделка да засили перспективите на Тръмп за преизбиране през 2020 г. също започва все повече да тежи на преговорите. Така или иначе, несигурността по отношение на търговията почти сигурно ще продължи да заглушава инвестициите - и по този начин растежа - в обозримо бъдеще.

Втори възможен фактор, който може да доведе до криза - е геополитическият риск. Пример за това видяхме през септември, когато петролните съоръжения на Саудитска Арабия бяха ударени в нощна атака с дрон. Явната уязвимост на саудитското производство на петрол внася нов елемент на несигурност в глобалните перспективи.

Изглежда, че Иран, все по-закостенял, отправя ясно предупреждение: ако ние потънем ще повлечем със себе си и Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Застъпниците на твърдата линия на иранското правителство бяха подсилени от оттеглянето на администрацията на Тръмп от ядрената сделка през 2015 г. и укрепени от неотговорени наскоро актове на агресия. И докато саудитците оттогава са изразили готовност да преговарят с Иран, рисковете от регионална конфронтация остават засилени.

Скок в цената на петрола може да насочи глобалната икономика към рецесия. Това със сигурност би намалило разполагаемия доход на потребителите и ще отслаби настроенията, като допълнително заглушава инвестициите. И възможните инфлационни последици биха оставили централните банки с малко място за повече облекчена монетарна политика.

Докато рецесиите по своята същност са непредсказуеми, най-голямата краткосрочна заплаха за икономиката не е повишаването на лихвите или различни финансови излишъци, а вместо това непредвидени действия в области като търговия или геополитика. За съжаление, повечето от днешните авторитарни лидери са там, защото избирателите ги поставят там. Но това най-вероятно ще е дискусията на "утрешния ден".