От вчера Казахстан не изпраща петрола си по ключов тръбопровод към експортния терминал на черноморското крайбрежие и там не се товарят танкери. Причината - атаки с дронове в региона, при които бяха повредени плавателни съдове.
Това потенциално може да повлияе на петролните доставки за Европа и то точно в момент, в който корабният транспорт през Ормузкия проток и потенциално през Баб ал-Мандеб са силно затруднени. Целият сюжет засяга пряко и България.
Каспийският тръбопроводен консорциум (CPC), в който влизат руски и казахстански енергийни компании, но и западни такива като Chevron и ExxonMobil, има над 1000-километров тръбопровод, който тръгва от находищата в западната част на Казахстан и стига до руското пристанище Новоросийск. Това е отправна точка за 80% от нефтения износ на страната.
През инфраструктурата минава и суровина от Русия, макар и в по-малки количества.
Само в периода 17-20 юли четири танкера са били ударени от дронове в района на терминала. Последната атака е станала по време на товарене и е предизвикала голям пожар и евакуация на екипажа.
Нападенията се случват на фона на изключително мощна кампания на украинските въоръжени сили срещу руския товарен флот с десетки поразени кораби в рамките на броени дни. Официално Киев не потвърждава атаките в района на терминала на CPC, но Москва очаквано го обвини в опит да дестабилизира глобалните петролни пазари.
Казахстанското Министерство на външните работи обяви, че установеният механизъм за споделяне на информация за корабите в Черно море е бил нарушен, като за нанесените щети и излагането на опасност на екипажите си запазва правото да търси компенсации според международното законодателство.
"Руската инвазия създаде морското бойно поле, на което се случиха тези инциденти, а Украйна има законен интерес да отслаби военната логистика, която поддържа руската кампания. Но Казахстан не е Русия, казахстанският суров петрол не е руски суров петрол, а CPC не е просто руски нефтен инструмент. Когато тези разграничения се размиват, цената се понася не само от Москва. Тя засяга Атирау и Астана, европейските рафинерии, американските инвеститори, застрахователите, превозвачите и в крайна сметка казахстанските домакинства", подчертава в свой материал The Times of Central Asia.
Говорейки за европейски рафинерии, не трябва да пропускаме най-голямата на Балканския полуостров - "Лукойл Нефтохим Бургас". Тя премина на неруска суровина, като към началото на 2024 г. тогавашният председател на енергийната комисия в Народното събрание Делян Добрев обяви, че миксът е следният:
- Казахстан (CPC Blend crude oil) - 48%
- Ирак (Basran Medium) - 29%
- Саудитска арабия (Arabian light) - 16%
- Тунис (Хелм) - 7%
Няма по-нова информация. С наличността на три от четирите компонента може да възникне проблем. Както вече разказахме, Казахстан вече не изнася през Черно море. Ирак е много силно зависим от ситуацията в Ормузкия проток, а алтернативното сухоземно трасе за износ през Сирия е скъпо и с малък капацитет.
Йеменските бунтовници хуси обявиха морска блокада на Саудитска Арабия. През пристанището Янбу в момента минава 70% от нефтения износ на страната, като предупреждението на подкрепяните от Иран бойци е, че всеки кораб, който товари на него, се превръща в легитимна цел.
По закон България трябва да поддържа запаси от нефт и нефтопродукти за 120 дни. Дали това ще е достатъчно време за намиране на алтернативни доставчици или за успокояване на международната ситуация можем само да се надяваме.
USD
CHF
GBP