Германският бизнес започва да се притеснява от Китай.
В продължение на десетилетия германската индустрия - която бе сред първите, които откриха необятния китайския пазар - си затваряше очите за нарушенията на човешките права на Пекин. В същото време мениджъри и инженери от компании като Siemens и Volkswagen превърнаха страната в най-големия търговски партньор на Германия.
Но сега, когато китайският лидер Си Дзинпин продължава да затяга пълното наблюдение, заплашва съседите си и държи все по-войнствен тон със Запада, китайската стратегия на Германия, която трябваше да обслужва нуждите на експортната индустрия, изглежда все по-неустойчива, коментира европейското бюро на POLITICO.
Толкова неустойчива, че водещите германски индустриални играчи започват да се присъединяват към популярни политици, които призовават за преосмисляне на подхода на страната към Китай и други автократични държави.
"Човешките права не са само вътрешна работа на държавите", казва Зигрид Русвурм, директор на Федерацията на германските индустрии (BDI). Той е категоричен, че компаниите "имат задължението да поставят червени линии", вместо да чакат правителствата да го направят.
Ако Русвурм звучи повече като активист на Amnesty International, отколкото на директора на основната лобистка организация на германския бизнес, това е защото Германия ООД е все по-притеснена за имиджа си и от реалността на правенето на бизнес в Китай и други автократични държави. Както много други чуждестранни инвеститори в Китай, германските компании смятаха, че в крайна сметка игралното поле ще бъде изравнено за тях и местните им конкуренти. Но Си, който постави чуждите компании на къс синджир, ги убеди в обратното.
Сега германският бизнес, който има далеч по-голяма експозиция към Китай отколкото компаниите в която и да е друга европейска държава, е изправен пред невъзможния избор между съхранението на ключови търговски отношения и защита на либералните идеали, които са близки до Германия.
Запитана как търговията с Китай може да бъде съхранена насред погазването на човешките права в страната, говорител на Siemens заявява, че конгломератът "категорично отрича всички форми на опресия и участие в нарушения на човешките права" и "вярва, че САЩ, Китай и Европа ще намерят политическо решение, основано на ... изпитани и прозрачни правила за кооперация и отворен диалог".
В опит да помогне на компаниите да намерят правилния подход, BDI наскоро публикува доклад с името "Отговорно съжителство с автокрации". В него се подчертава колко важно е западните компании да "дадат пример" по въпросите за човешките права и защитата на околната среда, но и че прекратяването на търговските отношения с трудни режими не е вариант.
"Факт е, че компаниите трябва да генерират печалби, за да запазят дългосрочната си конкурентоспособност. Не можем да защитаваме демократическите идеали, ако сме икономически слаби", пише в него.
И все пак е трудно компаниите да си затворят очите пред системното потисничество на уйгурите, унищожаването на демократическото движение в Хонконг и войнствения подход към дългогодишен търговски партньор като Австралия.
VW, един от най-големите автопроизводители в света, бе изправен пред критики тази година заради завода в Синдзян - регион, в който бе документирано крайно нечовешко отношения срещу уйгурите - отношение, което някои държави описаха като геноцид. Но Хеберт Дис, главен изпълнителен директор на VW, защити дейността на компания в региона, посочвайки, че тя отстоява "ценности в Синдзян, включително уважение към малцинствата, социални и трудови стандарти".
Накратко, някога смятана за ключ към дългосрочния просперитет на Китай, сега страната е смятана за дългосрочен проблем за Берлин.
Нещо е различно
Дори най-големите защитници на Китай вече не се правят, че икономическият просперитет ще превърне страната в демокрация от западен тип - идея, позната като "трансформация чрез търговия", която бе пропагандирана от германските мениджъри и политици от Втората световна война насам.
"Трезвата оценка е, че "трансформацията чрез търговия" достигна своя лимит", смятат от BDI.
Това поставя германския бизнес в сложна ситуация - и то не само заради Китай. Едно от четири работни места в икономиката зависи от износа. Въпреки постоянния натиск от партньорите, Германия записва един от най-големите търговски излишъци в продължение на десетилетия. Голяма част от тази търговия е с автократични режими като Китай и Русия.
Макар че Германия винаги е търгувала с подобни държави, никога досега не е разчитала дотолкова на някоя от тях, колкото разчита на Китай. Макар че САЩ е най-големият износен пазар, Китай движи по-голямата част от търсенето на германско оборудване и автомобили през последните десетилетия и в последните пет години е най-големият ѝ търговски партньор (внос и износ).
Въпросът е и колко устойчиви са тези тенденции. За германците започна да става ясно, че Китай, която разчитаме на инженерните им умения, за да модернизира икономиката си, може би вече не се нуждае от тях. Китай вече се справя доста добре със създаването на дизайна и с производството на специализирано оборудване, което купуваше от Германия досега.
Колебанията на бизнеса идват в момент, в който вятърът на промяната задуха и сред политиците. И "Зелените", и либералните "Свободни демократи", които ще се присъединят най-вероятно към новото правителство, заемат далеч по-остра позиция от отиващата си Меркел.
В продължение на години канцлерът Ангела Меркел бе критикувана, че е твърде мека към Китай. Насред огромните протести в Хонконг миналата година, тя летя до Китай с голяма търговска делегация и се срещна със Си. Тя бе и движещата сила зад инвестиционното споразумение на ЕС с Китай, което бе остро критикувано от Вашингтон.
"Тези, които очакват Европа да заеме неутрална позиция в спора между Китай и САЩ, изпускат реалността", смята говорител на "Свободните демократи". "Разбира се, ние се борим и за европейските интереси, но нашето място в близко партньорство със САЩ".
USD
CHF
EUR
GBP
