От КНСБ смятат, че са необходими мерки за връщане на квалифицираните българи у нас, а не са нужни промени за облекчаване на вноса на работници от трети страни. 

Президентът на синдиката Пламен Димитров коментира последните предложения за промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, внесени от народни представители, които по думите му защитават исканията на част от бизнеса. 

Достъп до българския пазар на труда хора от трети държави през миналата година са получили 5 156 от 52 държави извън ЕС. От тях близо 4000 са за сезонна заетост до 90 дни, останалите са в режим на другите механизми за получаване на достъп - "синя карта" и единното разрешение за пребиваване и работа, каза Пламен Димитров. 

Това показва, според него, за какви "драматични" размери идва реч и колко чужденци искат да дойдат у нас. По думите на синдикалния лидер липсата на наплив на чужденци се потвърждава и от отношението на бизнеса и правителствата на две държави, които се сочат като донори за нашия пазар - Молдова и Украйна. Вече осми месец двете проектоспогодби не могат да бъдат финализирани, защото няма интерес, единствената финализирана е с Армения, посочи той. 

Според Пламен Димитров няма причина да отпада както пазарния тест, така и списъкът на професиите, който върви с него за висококвалифицираните специалисти, които ползват режима на "синя карта".

От КНСБ не виждат причина и да се увеличава общият процент от броя на работещите в даденото предприятия граждани на трети държава на 20 процента, от сегашните 10 на сто, както се предлага. Тези проценти не се отнасят за сезонната заетост- няма ограничения за туризма - колкото искаш украинци, можеш да внесеш, уточни Пламен Димитров. 

По думите му остава неясно и защо социалният министър е внесъл предложение само да има възможност, но не и задължение, за промените около трудовата мобилност да се изисква мнението на социалните партньори. С предложенията, които правят народните представители, се предлага разрешението за работа на чужденци да нарасне от три до пет години, каза Пламен Димитров и допълни, че това означава автоматично на петата година чужденецът да стане постоянно пребиваващ, и български гражданин. 

Законодателят не трябва да бърза, двата синдиката ще поискат тези предложения да бъдат обсъдени на тристранен съвет, заяви Димитров.