Ако попитате някого кой източва водата на планетата, почти сигурно ще чуете за сървърите на изкуствения интелект или за добива на редки метали.
Публичният фокус лесно се измества към модерните технологии, но реалната икономика продължава да се върти около далеч по-базови нужди.
Анализ на индустриалната платформа Thomas показва кои сектори всъщност формират лъвския пай от водното потребление и защо някои ежедневни стоки носят смазваща ресурсна цена.
Земеделието и хранителната промишленост
Селското стопанство остава абсолютен първенец по разход на вода в света. Около 70% от всички ресурси на прясна вода отиват за напояване на пшеница, царевица, ориз, захарна тръстика и памук.
Любопитен детайл от докладите показва, че макар животновъдството да е подложено на критики заради въглеродния си отпечатък, отглеждането на плодове и зеленчуци всъщност поглъща повече вода на единица продукция.
И все пак - при отглеждането на говеда се изисква много вода.
Източник: iStock
Един-единствен пакет бяла захар от 2,2 кг. например изисква между 300 и 340 литра вода само за напояване на тръстиката и рафиниране.
Тук влизат и напитките. Според различни изследвания за производството на една двулитрова бутилка газирана напитка отиват от 680 до 1100 литра вода, а за халба бира - близо 75 литра. Това е общото количество вода по цялата верига на отглеждане и обработка.
Охлаждането, което не спира
Топлоелектрическите и атомните централи са вторият най-голям консуматор. Те разчитат на постоянен приток на вода от реките и езерата за охлаждане на турбините си.
И макар голяма част от тази вода да се връща обратно във водоемите, тя често се излива със значително по-висока температура и променен състав. С това се натоварват местните екосистеми.
Системите за еднократно охлаждане, например, извличат значително повече вода от рециркулационните системи, въпреки че като цяло може да консумират по-малко.
Вятърната и слънчевата енергия обикновено изискват много по-малко вода по време на работа, отколкото производството на топлинна енергия, според експертите от Thomas.
Микрочиповете
Истинският воден натиск не идва от софтуера, а от физическото производство на процесорите. Силициевите пластини за чиповете се мият многократно с т.нар. "улрачиста вода", лишена от соли и примеси.
Така се отстраняват микроскопичните прашинки и замърсяванията. За получаването на 1000 литра ултрачиста вода са необходими до 1600 литра обикновена вода.
Източник: iStock
Един модерен завод за полупроводници - като тези на TSMC например, може да изразходва между 7,7 и близо 38 милиона литра вода всеки ден, според AXEON Water.
Текстилът също иска вода
Текстилната индустрия е сред най-водоемките в световен мащаб. Данни на Water Footprint Network показват, че за изработката на един чифт дънки отиват близо 11 000 литра вода, ако се отчете пълният жизнен цикъл.
Къде отива тази вода? Противно на очакванията, по-голяма част от водата не се изразходва в самата текстилна фабрика, а на полето.
Памукът е изключително жадно растение. За създаването на деним плат е необходимо огромно количество памук, а с това и огромно количество вода.
С това трябва да се добави и допълнителната обработка, както и оцветяването на текстила.
За автомобилите и водата
Докато чакаме в задръстване, едва ли си мислим за водните ресурси. Истината обаче е, че зад всяка слязла от конвейера кола стоят над 39 000 галона вода, което е почти 148 000 литра вода.
Толкова може да коства сглобяването на един автомобил с целия му комплект части и гуми.
Макар технологиите при различните производители да се различават, секторът продължава да черпи големи ресурси вода, според изданието.
Основните употреби на вода в този сектор включват обработка и нанасяне на повърхности, кабини за боядисване, измиване и изплакване, охлаждане, климатични системи и работа на котли.
USD
CHF
GBP