Няколко позитивни макроикономически тенденции подсказват, че глобалната икономика може би най-накрая е в позиция да постигне устойчив и всеобхватен растеж. Но дали това ще се случи зависи дали от това дали правителствата могат да отговорят по-силно на променяващата се икономика и на технологичните условия.

По-голямата част от глобалната икономика отчита редица позитивни икономически тенденции: безработицата пада, производството работи с пълен капацитет, растежът набира скорост и, поради неясни все още причини, инфлацията остава под целта на големите централни банки. От другата страна обаче продуктивността расте твърде слабо, неравенството в доходите се увеличава, а слабо квалифицираните работници не успяват да си намерят привлекателна работна позиция.

След осем години на агресивни стимули, развитите икономики излизат от продължителния период на намаляване на задлъжнялостта, която естествено подтиска растежа от страна на търсенето. С промяна на нивата и състава на дълга, натискът за намаляване на задлъжнялостта отслабва, което позволява синхронизирана глобална експанзия.

Но основният решаващ фактор за ръст на брутния вътрешен продукт - и всеобхватност на тенденцията - ще бъде повишението на продуктивността. Предвид сегашната ситуация обаче има предостатъчно причини да се съмняваме, че тя ще се повиши от само себе си. Има няколко доста важни съставки, липсващи от политиките, които хвърлят сянка върху възможността за пълноценен ръст на продуктивността.

Първо, потенциалът за растеж не може да бъде реализиран без достатъчно човешки капитал. Този урок е очевиден в опита на развиващите се страни, но се отнася и до развитите икономики. За съжаление, в повечето икономики уменията и способностите не изглежда да са в крак с бързите структурни смени на трудовите пазари. Правителствата доказаха, че или нямат желание, или им липсва способност, да реагират достатъчно агресивно що се отнася до образования или преквалификация, нито пък при преразпределянето на доходите. И в страни като САЩ, преразпределянето на доходите и богатството е толкова изкривено, че домакинстваха с ниски доходи не могат да си позволят да инвестират във възможности да се адаптират към бързо промянещите се условия на пазара на труда.

Второ, повечето пазари на труда се характеризират с твърде голяма празнина в информация, която трябва да бъде затворена. Работниците знаят, че идва промяна, но нямат представа как изискванията за умения се променя и заради това не могат да направят своя избор на база конкретни данни. Правителствата, образователните институции и бизнесът са далеч от представянето на адекватна помощ на този фронт.

Трето, компаниите и хората са склонни да се запътят в посока, в която възможностите се разширяват, разходите за правене на бизнес за ниски, а перспективите за намиране на работници са добри, както и където качеството на живот е високо.Екологичните фактори и инфраструктурата са критични за създаване на подобна динамична и конкурентна среда. Инфраструктурата, например, понижава разходите и повишава качеството на свързаност. Повечето аргументи в нейна ползва се фокусират върху негативното: рушащите се мостове, задръстени магистрали и други. Но политиците трябва да се вгледат отвъд необходимостта от наваксване на забавената поддържка. Целта трябва да са инвестиции в инфраструктура, която ще създаде изцяло нови възможности за частни инвестиции и иновации.

Четвърто, публично финансираните проучвания в сферите на науката, технологията и биомедицината са жизненоважни са повишаване на иновациите в дългосрочен план. Повишавайки публичното познание, изследванията отварят нови области за частни иновации. А където се провеждат проучвания, те задвижват местната икономика.Почти нито едно от тези четири съображения не са значима част от законодателната рамка в повечето развити страни. В САЩ, например, Конгресът одобри данъчна реформа, която може да създаде допълнителни частни инвестиции, но няма да направи нищо, за да намали неравенството; да възстанови и преразпредели човешкия капитал, да подобри инфрастуктурата или да увеличи научното и технологично познание. С други думи, реформата игнорира най-значимите съставки, нужни за поставяне на основите на балансиран и устойчив бъдещ растеж, характеризиран от висока икономическа и социална продуктивност, подкрепени и от търсене, и от предлагане.

Рей Далио описва път, включващ инвестиции в човешки капитал, инфраструктура и научна основа като един от възможните пред икономиката. Вторият е характеризиран от липса на инвестиции в области, които директно ще повишат продуктивността, като образованието и инфраструктурата. Въпреки че икономиките в момента вървят по втория път, именно първият е този, който ще създаде по-висок, по-всеобхватен и по-устойчив ръст, като същевременно ще се подобри продължителността на задлъжнялостта, свързана с големите държавни дългови и нефинансови задължения - като пенсии, и публично финансирани здравни грижи.

Това може и да изглежда като мечта, но надеждата ни е, че през новата година правителствата по света ще направят по-концентрирани усилия да начертаят път към първия тип икономика.

*Майкъл Спенс, нобелов лауреат по икономика, е професор в нюйоркския университет Stern School of Business, старши научен сътрудник в института "Хувър" в университета "Станфорд", съпредседател на Глобалния институт на Азия в Хонконг и председател на Съвета по глобален дневен ред на Световния икономически форум относно моделите за нов растеж. Той е председател на независимата Комисия по растеж и развитие, международна организация, която от 2006-2010 г. е анализирала възможностите за глобален икономически растеж и е автор на "Следващата конвергенция - бъдещето на икономическия растеж в многонационален свят".

Карън Карниол-Тамбур оглавява отдела за проучвания на инвестициите в Bridgewater Associates.

Анализът е публикуван в Project Syndicate. Преводът е на Money.bg.