Във вторник финансовите министри от по-малките държави в Европейския съюз се противопоставиха на плана за ограничаване на ветото, което имат правителствата да блокират реформите в блока по данъчни въпроси.

Това, от своя страна, може да намали шансовете за въвеждане на данък върху дейността на големите цифрови компании  в ЕС, информира Reuters.

Страните с по-малко население в ЕС от години блокират усилията за ограничаване на вратичките, които позволяват укриването на данъци и в някои случаи дори прането на пари в блока.

Много от тях защитават правото си да определят собствените си данъчни закони и да привличат чужд бизнес, като предлагат специални условия. Известни примери за това са Холандия и Ирландия.

В опит да се преодолее безизходицата, изпълнителният орган на ЕС предложи миналия месец постепенно да премахне правото на вето, което държавите оказват върху преразглеждането на данъчните правила.

Но по време на срещата в Брюксел, Люксембург, Малта, Литва, Холандия и Швеция призовават за запазване на правото на вето. Опозицията само на една от тях би била достатъчна, за да блокира планираната реформа в целия 28-членен блок.

Комисията предложи постепенно да премине към гласуване с мнозинство по някои незначителни данъчни въпроси, но е от решаващо значение държавите да вземат решение за тази структурна реформа с единодушие.

Комисията, водена от бившия премиер на Люксембург Жан-Клод Юнкер, твърди, че няма да използва пренебрегнатото правило, което би позволило данъчните реформи да бъдат приети с мнозинство, ефективно слагайки край на правото на вето, ако конкуренцията е нарушена.

Финансовият министър на Люксембург Пиер Грамегна е сред най-големите опоненти на реформата, предложена от Комисията. Той казва пред репортери, че запазването на единодушието по отношение на данъчните решения е "изключително важно".

Малката държава, заклещена между Германия и Франция в продължение на години блокира правилата на ЕС за укриване на данъци, които изискват обмен на информация за банкови сметки, държани от чужди граждани.

Тя е и един от най-верните опоненти на въвеждането на обща данъчна основа в ЕС (Обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък - ОКООКД), която би ограничила възможността на страните да предлагат специални условия, ниски или никакви данъци на големи корпорации, но и да определят сами размера на данъчната си основа.

Други по-малки държави, водени от Ирландия, блокираха общия данък върху приходите на цифровите компании, генерирани от дейността им в ЕС. Това подтикна няколко страни, включително Франция, Италия и Испания, да приемат подобни данъци на национално равнище, въпреки възможният риск това да отслаби пазара на ЕС.

Франция започва да облага Facebook и Google

Франция започва да облага Facebook и Google

Париж не се отказа от новия данък, въпреки липсата на подкрепа на европейско ниво

През следващите седмици може да се направи нов опит за постигане на консенсус за цифровия данък в ЕС, но с малки шансове за успех.

Предлагайки общоевропейски цифров данък миналата година, Брюксел заяви, че той е необходим за възстановяване на лоялната конкуренция в блока и за да бъде сложен край на практики, които позволяват на големи мултинационални компании като Google, Facebook или Amazon да намалят данъчните си сметки, като прехвърлят континенталните си печалби в страни с ниски данъци като Люксембург или Ирландия.

Германия и Франция- най- големите страни в ЕС, подкрепиха плана на Комисията да се решават с мнозинство някои данъчни въпроси. На конференция с френския си колега, германският министър на финансите Олаф Шолц заяви, че реформата е необходима, за да се подобри процесът по взимане на решения в ЕС.