Есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите обикновено е базата, върху която се планира бюджетната рамка за следващата година. Според последните данни на анализаторите на ведомството, което сега се ръководи от Кирил Ананиев, 2020-а ще приключи с нулев ръст на реалния брутен вътрешен продукт, при първоначални предвиждания от 3% спад. А инфлацията за 2020-а ще бъде 1.4 процента.

За 2021-а е прогнозиран ръст на БВП от 2.5 процента. Аргументите на финансово ведомство са, че потреблението на домакинствата ще се възстанови и ще надмине нивата от 2019 г., подкрепено от повишението на заетостта и разполагаемия доход. Що се отнася до инвестициите, прогнозата е че спадът им ще продължи, но с по-бавен темп. "Инвестициите са компонентът, който ще се възстановява най-бавно. Вероятно те ще започнат да нарастват към края на 2021 г. и началото на 2022 г., когато инвеститорите усетят подобрението на икономическата среда по отношение на потреблението и външното търсене", твърдят анализаторите от Министерството на финансите.

Според тях очакваното благоприятно развитие в основните ни търговски партньори ще доведе до пълно възстановяване на износа на стоки през 2021 г. Прогнозата е той да нарасне с 5.6% и да надвиши нивото си от 2019 г. по постоянни цени. Същевременно износът на услуги ще остане под предкризисните нива, въпреки очаквания съществения реален растеж от 15.2%. Основната причина е забавеното възстановяване на международните пътувания. Те са засегнати пряко от разпространението на вируса и очакваме, дори след овладяване на епидемичната ситуация, нанесените щети върху въздушния транспорт и опасенията на част от туристите да пътуват в чужбина да ограничават възстановяването. "Вносът на стоки и услуги ще последва тенденциите във вътрешното търсене и износа, като нито при стоките, нито при услугите ще се наблюдава достигане на нивата от 2019 г. В резултат на по-бързото нарастване на износа спрямо вноса, нетният износ ще има положителен принос от 1.4 прoцентни пункта към растежа на БВП през 2021 г.", смятат от финансовото ведомство.

Тази прогноза е основана на допускането, че най-големият шок върху икономиката на ЕС и в глобален план е бил през второ тримесечие на 2020 г. До края на годината се очаква подобрение на икономическите показатели. Според анализа европейската икономика да се свие с 8.3% през 2020 г., докато спадът на световния БВП ще е с 4.7%. Министерството на финансите смята, че растежи ще се наблюдават от 2021 г.,като икономическата активност в ЕС ще нарасне с 5.8%, а на света - с 5.1%. Възстановяването ще е по-бързо при развиващите се пазари, като световната икономика ще достигне предкризисните си нива по-рано, сравнено с европейската.

По отношение на заетостта очакванията за периода 2021-2023 г. са тя постепенно да започне да се възстановява, като за 2021 г. да се увеличи с 0.9%, а през 2022 г. да се ускори до 1.5% заедно с ускоряването на икономическия растеж в страната. "Все пак достигане на броя на заетите, наблюдаван през предкризисната 2019 г., се очаква да се случи едва през първите месеци на 2023 г., когато годишният ръст на заетостта се прогнозира да е около 0.4 процента", смятат от Министерството на финансите.

Анализаторите подготвили есенната макроикономическа прогноза, смятат, че заедно с възстановяването на икономиката през 2021 г. се очаква коефициентът на безработица отново да възстанови низходящия си тренд, наблюдаван през преобладаващата част от последните десет години и средногодишната стойност на показателя за 2021 г. да намалее до 5.2% и до 4.6% през 2022 година.

От финансовото ведомство са на мнение, че инфлационните процеси през 2021 г. ще зависят преди всичко от степента на възстановяване на международните цени на суровините и на петрола. "Текущите международни оценки за динамиката на цените на петрола показват повишение през 2021 г., което е доста под нивото от 2019 г. В сравнение с 2020 г. ще има нарастване при цените на енергийните стоки в страната в края на 2021 г., което се оценява на 5%. Международните цени на храните леко ще поскъпнат, което ще предизвика и по-висока инфлация при тях в сравнение с 2020 година", пише в есенната прогноза. Според нея в края на 2021 г. инфлацията ще се ускори до 2.8%, а средногодишната инфлация до 2.1%. При услугите се очаква ускорение на нарастването на цените през 2022-2023 г., което ще се дължи на възстановяване на вътрешното търсене.

Според анализа, растежът на кредита за частния сектор да продължи да се забавя до края на 2020 г., отчитайки по-ниското търсене и негативните ефекти върху икономическата активност произтичащи от ситуацията с COVID-19. По-ниското търсене на кредити от фирми и домакинства ще отразява и нарасналата несигурност, по-висока склонност към спестяване и отлагане на покупки, които не са от първа необходимост. Нарастването на кредита за нефинансови предприятия ще бъде ограничено от очаквания значим спад на частните инвестиции и на реализираните печалби. Забавянето в растежа на кредита за домакинства ще бъде в синхрон с по-ниския растеж на доходите и по-ниското потребление през 2020 г. Годишното нарастване на вземанията от предприятия се прогнозира да бъде около 0.6% през 2020 г., а на вземанията от домакинствата - 5%. Общо растежът на вземанията от частния сектор през 2020 г. се очаква да се забави до 2.2 при 9.7% в края на 2019 г. От финансовото ведомство смятат, че през 2021 г. търсенето на кредити ще започне да се възстановява. От страна на нефинансовите предприятия то ще бъде по-слабо и повлияно от очакванията за все още слаба инвестиционна активност в частния сектор. При домакинствата очакванията за по-високо търсене на кредити ще подпомогне възстановяването на потребителските им разходи, в синхрон с ускорението в растежа на компенсациите на наетите. Очакванията са растежа на общо вземанията от предприятия в края на 2021 г. да бъде близо до 1.9%, а този на вземанията от домакинства да се ускори до 5.6%. Общо вземанията от частния сектор през 2021 г. ще се увеличат с 3.3 процента.

В анализа си Министерството на финансите уточнява, че той е неутрален по отношение на COVID-19. По-точно в него не са заложени негативните ефекти върху икономиката при едно ново затягане на мерките заради нова вълна на COVID-19. А такава вълна вече се надига, както у нас, така и в повечето, ако не и във всички държави от ЕС. Един негативен сценарии, според финансовото ведомство предвижда спад в БВП както за 2020-а, така и за 2021-а.

"Промяната в допускания се отразява негативно на реалното изменение на БВП - по-ниски темпове със съответно 2.2 и 4.3 пр.п. през 2020 и 2021 г. С изчерпване на ефекта от влошената външна среда към края на прогнозния хоризонт темповете на растеж на БВП ще се повишат, но неговото равнище по постоянни цени ще остане по-ниско спрямо базовия сценарий. Промяната в допусканията ще се отрази директно във влошаване на износа, както в реално, така и в номинално изражение.По-слабото нарастване на приходите на фирмите от износ ще се отрази на заетостта и доходите, а от там ще доведе до по-слабо потребление на домакинствата. Инвестициите също ще бъдат повлияни негативно по линия на по-ниското търсене. През целия прогнозен период инфлационните процеси в термините на дефлатор на БВП и инфлация са по-ниски в сравнение с основния сценарий, което се отразява негативно на равнището на БВП по текущи цени. В съответствие с понижението на износа ще има и влошаване на баланса на текущата сметка", уточняват анализаторите на финансовото министерство.