Един от въпросите, който тревожи най-много американски изпълнителни директори, политици и военни лидери, е дали САЩ и нейните компании могат да съумеят да се съревновават срещу толкова масивни, организирани и подкрепяни от правителството на Китай усилия за доминация в сферата на напредналите технологии.

Според Маргарет О"Мара от Bloomberg това е възможно, но само ако САЩ успее да разпознае и да възстанови онези позиции, които направиха Силициевата долина най-добрата бизнес среда поначало.

Както наблюдаваме в Китай, така и в САЩ държавата преди години изигра централна роля за започването и изгряването на технологичната индустрия. След Втората световна война правителството на САЩ, задвижванo от нови опасности и рискове на "ядрената епоха",  за първи път направи големи миролюбиви инвестиции във времето - както в сферата на научните изследвания, така и в полето на напредналите технологии. Вместо всички изследвания да бъдат съсредоточени и централизирани в правителствените агенции обаче, САЩ сключиха договори с индустрията - с фирми от частния сектор, както и с университетите, които да свършат работата.

Точно това усилие успя да трансформира една "спяща земеделска долина в Северна Калифорния с един университет в центъра си" в това, което познаваме днес. Допреди това университетът Стандфорд беше дори по-познат с футболния си отбор, отколкото със силата си в научните изследвания.

Как Европа може да изгради своя Силициева долина?

Как Европа може да изгради своя Силициева долина?

За континента има няколко предизвикателства

Сега лидерите на тази долина са тези, които изграждат нови програми и изследователски центрове, за да отговорят на нарастващите нужди на правителството. Още от 50-те години на миналия век тази селскостопанска част се превърна и в родна земя на създателите на все по-нови, по-напреднали и по-малки технологични компоненти, като впоследствие дадоха работа на хиляди умни и млади инженери.

Междувременно правителството на САЩ стана най-големият клиент на Силициевата долина, при което се опита да натисне тамошните фирми, но без успех. Няколко пъти държавата се опита да се намеси. В началото на 80-те години тогавашният президент Ронлад Рейгън поощри така наречената "Strategic Defense Initiative" (Инициатива за стратегическа отбрана), позната още като "Star Wars" (Космически войни). Тогава обаче експертите в Калифорния гръмогласно порицаха програмата за противоракетна отбрана, въпреки че инициативата можеше да налее милиони долари в техните лаборатории. По-късно администрацията на президентът Клинтън пусна идеята за "Clipper Chip" (чип, в крайна сметка разработен от Агенцията за национална сигурност на САЩ, който криптира съобщения), но отпорът беше дори по-голям.

Най-важното, което се случи тогава, бе, че държавната подкрепа за технологичната индустрия запази свободното движение на хора и капитали, което от своя страна даде възможност за политическо несъгласие от страна на технолозите. Това пък позволи на експертите да комерсиализират продуктите на финансираните от правителството изследвания.

Днес рискът обаче не се крие в това, че усилията на Китай не могат да се конкурират с този модел. Рискът е в това, че САЩ като че ли доброволно се отказват от инициативата. Днес Китай вече изпреварва САЩ по отношение на размера на инвестициите в най-важните сектори като образование, технологии и инфраструктура. В същото време САЩ затварят вратите си за чуждестранни студенти и изследователи, и то не само за китайски такива.

Силициевата долина спря да търси програмисти от чужбина

Силициевата долина спря да търси програмисти от чужбина

Компаниите са объркани от политиката на Тръмп

Най-успешните технологични райони на САЩ се борят да изпъкнат, но под товара на собствения си успех - цените на жилищата са скочили до небето, а трафикът е повече от ужасен. Това прави тези райони все по-неприемливи за създаване на фирма например.

Всичко това поставя САЩ буквално в неразумна ситуация, въпреки че Китай не може да възпроизведе моделът на Силициевата долина напълно, поне не и с това управление.

Проблемите в азиатската страна се крият в това, че и без това малкото пространство за свободно мислене и несъгласие с някои управнически решения все повече се свива, а не обратното. Обменът на Китай със света стават все по-малък, защото западните държави наблюдават стриктно китайските инвестиции и технологии. В същото време правителствените субсидии в страната доведоха до разхищение и корупция.

Най-известните компании в Китай успяха все пак да въведат много иновации въпреки тези пречки. Дали обаче те могат да продължат да го правят и дали другите компании могат да ги последват остава отворен въпрос, поне засега. От друга страна, историята на Силициевата долина е ясна. Следователно "чудесата" са сигурни с правилната комбинация от държавна подкрепа и гарантирането на свободна предприемаческа инициатива. Би било много глупаво САЩ да забрави това.

Китай не е имал толкова слаб растеж от 27 години насам

Икономика №2 в света не е имала толкова слаб растеж от 27 години насам

Несигурността около търговската война оказва натиск върху страната