Няма съмнение, че имиграцията влияе позитивно на икономиката в развитите страни, особено в тези, които преминават през бум на пенсионирането. Но докато антиимигрантските настроения диктуват политическия наратив, растежът ще страда, а популистките сили ще стават все по-мощни.

Едно от основните предизвикателства пред развитите икономика в света е забавянето на растежа. През последното десетилетие, разширението бе средно 1,2%, докато през последните 25 години увеличението бе средно 3,1%.Историята показва, че по-бавният икономически растеж може да направи обществата по-малко щедри, по-малко толерантни и по-малко склонни да приобщават. Затова можем да кажем, че бавният растеж през последното десетилетие допринесе бума на лошата форма на популистически национализъм, който навлиза във все повече държави.

Както в по-тъмните десетилетия от 20-ия век, днешният национализъм приема формата на опозиция срещу имиграцията - и в по-малка степен - на свободната търговия. И за да станат нещата още по-лоши, днешният токсичен национализъм ще увеличи икономическото забавяне, което подхрани на първо място появата му.

Икономическите доказателства по случая са ясни: имиграцията силно подпомага икономически ръст. Нещо повече, днес имиграцията е по-нужна от всякога, защото населението застарява, а ражданията намаляват. Това създава бум на пенсионерите и недостиг на работещи, които да ги подпомагат.

В Япония, например, населението в работоспособна възраст намалява от 1995 г. насам. В Европейския съюз имигрантите представляват 70% от растежа на работната сила от 2000 до 2010 г. А в САЩ имиграцията е основната причина работещите все още да се увеличават - ако държавата разчиташе само на родени там работници, броят на хората в тази възраст щеше да намалява.

По-бързият растеж ще донесе ползи дори и цената, която трябва да бъде платена за него, да бъде издържането на по-голямо население, тъй като работещите имигранти плащат данъци, които помагат на пенсионерите. Най-общо казано, много по-добре е да си бързорастяща държава с разширяващо се население, отколкото такава с намаляващо - като Япония.

Национализмът ще банкрутира

Национализмът ще банкрутира

Обратното на популисткия национализъм не е глобалистки елитизъм, а икономически реализъм

Освен това мигрантите, в допълнение на това, че увеличават броя на работещите, повишават и брутния вътрешен продукт на глава от населението заради повишението на продуктивността. Причината затова е, че имигрантите много по-често се оказват предприемачи и започват нови бизнеси.

В Германия притежателите на чуждестранни паспорти са започнали 44% от новите бизнеси през 2015 г. Във Франция, изчислява ОИСР, имигрантите са ангажирани в 29% повече предприемаческа дейност, отколкото французите. Общо взето такъв е делът и в повечето страни от ОИСР.В САЩ имигрантите получават 2-3 пъти повече патенти, отколкото родените в страната жители.Няма съмнение относно приноса на имигрантите към растежа, но какъв е ефектът им върху разпределението на пая? Тук доказателствата не са много ясни. Със сигурност има и победители, и загубили. И все пак, средно, данните сочат, че имигрантите не намаляват заплатите на останалата част от населението. Всъщност, по-възможно е имигрантите да увеличат заплатите като цяло.

Едно изследване във Франция, например, показват, че всеки 1% увеличение на заетостта на имигранти в заетостта, увеличава заплатите на родените в страната с по 0,5%.Моят професионален фокус е върху икономиката, затова и подчертах ролята на растежа. Но е ясно, че това не е единственият фактор за надигането на популисткия национализъм. Фактът, че развитите страни се променят културно също има значение, а може би дори и повече от икономическия фактор.

В САЩ, например, делът на населението, родено отвъд границите на страната, се е повишило от 5% през 1960 до около 14% днес. Тенденциите са подобни, ако не и по-драстични, в други развити страни. В Швеция повишението е от 4% през 1960 до 19% днес. Всички страни са изправени през избор що се отнася до имиграцията. Те или могат да платят икономическата цена, ако изберат пътя без имигранти, или да се радват на икономическите придобивки, ако отворят страната си. Но не трябва да пренебрегваме икономическите и политическите ограничения на втората възможност.

Трябва да създадем ясно очакване, че имигрантите не просто ще донесат различните си виждания, но трябва да се присъединят към новата си страна като граждани: това означава, че трябва да говорят езика, да уважават традициите - и дори да подкрепят националния футболен отбор.

*Джейсън Фърман е професор в Harvard Kennedy School. Той бе председател и на икономическия екип съветници на президента Барак Обама от 2013 до 2017 г. Текстът е публикуван в Project Syndicate. Преводът е на Money.bg.