Национализмът ще банкрутира

Обратното на популисткия национализъм не е глобалистки елитизъм, а икономически реализъм. И в крайна сметка държави като Великобритания, Съединените американски щати и сега Италия ще научат по трудния начин, че реалността накрая винаги побеждава.

Национализъм срещу глобализъм, а не популизъм срещу елитизъм, явно е определящият политически конфликт на десетилетието. Почти навсякъде, където погледнем - САЩ или Италия или Германия или Великобритания, да не споменаваме Китай, Русия и Индия - подемът на национализма се превърна в основна движеща сила на политическите събития.

В същото време, очакваният бунт на "обикновените хора" срещу елитите липсва. Милиардери превзеха американската политика при президента Доналд Тръмп; неизбрани от никого професори управляват "популисткото" италианско правителство; и по цял свят данъците върху постоянно увеличаващите се доходи на финансисти и корпоративни мениджъри намалявят. Междувременно, обиконвените работници се отказаха и приеха реалността, че висококачествените жилища, образованието и дори здравеопазването са далеч от досега им.

Доминацията на национализма над егалитаризма е особено странен в Италия и Великобритания - два страни, някога известни с тяхното мудно чувство за национална идентичност. Впечатляващо е как във Великобритания националните знамена липсват дори по правителствените сгради.

Италианците са дори по-малко националисти. От основаването на Европейският съюз те подкрепят най-силно федерализма, а социологически проучвания показват, че, поне доскоро, гласоподавателите имаха повече доверие в лидерите в Брюксел отколкото в собственото си правителство в Рим. Италианците са страстни отновно културата им, историята, храната и футбола, но патриотизмът бе по-скоро регионален, а не национален. Те предпочитат да бъдат управлявани от Брюксел, а не от Рим.

В Европа бедността е бомба с часовников механизъм

Лидерите вече не могат да игнорират проблема, а най-засегнати са младите

Крайнодясната партия "Лига", по-малкият коалиционен партньор в Италия, в началото на тази година все още носеше името "Северна лига". И един от най-любимите ѝ слогани бе "Гарибалди не обедини Италия, а раздели Африка", а основната й политическа цел бе разрушаването на страната и създаването на нова, наречена Падания, която да раздели богатия север от изпълнения с корупция и бедност юг.

Кое тогава обяснява доминацията на национализма? Няма нищо особено патриотично в новия национализъм в Италия, Великобритания и дори САЩ. Вместо това надигането на национализма е основно ксенофобски феномен, както бе определен от социолога Карл Дойч: "Нацията... е група от хора, обединена от общосподелено недоразумение относно своя произход и общосподелена омраза към своите съседи".

Трудните времена - ниски заплати, неравенство, лишения и строгите икономии след кризата - създадоха търсене на изкупителни жертви. А чужденците винаги са изкушаваща цел.

Няма нищо патриотично във войнствеността на Тръмп срещу мексиканските мигранти и канадския внос, нито в традиционалистките политики на новото италианско правителство, нито пък в популярното изказване на Тереза Мей след като стана премиер на Великобритания: "Ако вярвате, че сте гражданин на света, значи сте гражданин на нищото. Не разбирате какво означава гражданство".

Сега, малко добри новини за тези, които все още сме горди да бъдем "граждани на света": Ксенофобските усилия за икономическите несполуки да бъдат обвинени чужденците са обречени на провал. Спомнете си усилията след кризата да бъде стоварена вината за колапса на пазарния фундаментализъм върху "алчните банкери". Този опит в крайна сметка се провали - първо, защото банкерите имаха огромни ресурси, за да се защитят, но основно защото атаката срещу тях не успя да увеличи заплатите и да срине неравенството. Същото ще бъде вярно и за сегашните атаки срещу чуждестранното влияние - без значение дали става въпрос за миграция или търговия.

Великобритания, например, все повече достига до заключението, че европейските проблеми, които нямат нищо общо с истинските причини за политическото недоволство, мотивирало голяма част от гласувалите за напускане на блока. Сега преговорите за Brexit ще доминират и разсейват британските политици за години, дори десетилетия. А националистическата конфронтация с останалата част от Европа ще предложи на политиците от всички партии безкрайни оправдания за провалите им в подобряването на всекидневния живот.

Джордж Сорос: Как да спасим Европа?

ЕС загуби своя път и много хора днес смятат съюза за свой враг, пише в коментар милиардерът

В месеците и годините напред гласоподавателите в САЩ и Италия ще научат същия урок. И там търсенето на изкупителни жертви извън границите няма да повиши жизнения стандарт, нито пък ще успее да реши истинските проблеми, от които произтича недоволството.

Италия има легитимни оплаквания срещу ЕС: лицемерни и несправедливи политики в областта на убежищетата за бежанци, странни фискални правила и икономически неграмотните финансови политики. Но новото правителство също се възползва от националистическия подем, за да атакува реформи, които нямат нищо общо с Европа и за жизненоважни за икономическия успех на Италия.

Редица италиански правителства след финансовата криза постепенно поставиха основните за реформи в пенсионирането, пазара на труда и банкирането. Тези промени създадоха условията за икономическо възстановяване, което започна миналата година след десетилетие на рецесия. Но те са политически непопулярни и сега са обявявани за символ на чуждестранна опресия. Ако новото правителство зареже и трите реформи, италианците могат да изоставят всяка надежда за икономическо възстановяване за може би още десетилетие.

Защо ни е нужна глобализацията?

Може и да носи вреди на някои групи, но като цяло повишава благосъстоянието на нациите

САЩ също ще открие, че атакуването на чужди интереси не е панацeя и ще направи трудния период още по-труден. Тръмп смята, че мерките му срещу вноса от Китай, Германия и Канада ще нанесе удар по търговските им партньори и ще създаде работни места за американците. Това можеше и да е вярно, когато щатската икономика страдаше от слаб растеж и дефлация. Но в свят на силно търсене и повишаваща се инфлация, германските и китайски износители ще намерят нови пазари за продуктите им, но на американските компании ще им е по-трудно да заменят чуждестранните доставчици.

BMW и Huawei ще се справят чудесно, а митата ще се превърнат в нов данък върху американските потребители чрез новите цени, както и върху американските работници, бизнеси и собственици на жилища чрез повишаващите се лихви.

Обратното на популисткия национализъм не е глобалистки елитизъм, а икономически реализъм.

*Анатол Калетски е главен икономист и съпредседател на Gavekal Dragonomics. Бивш колумнист на Times в Лондон, New York Times и Financial Times. Автор е на книгата Capitalism 4.0, The Birth of a New Economy. Материалът е публикуван първо в Project Syndicate. Преводът е на Money.bg.