(Не)Справедлива стойност: Удря ли новата методика по производителите на храни

Държавата търси "справедлива стойност" на храните, производителите настояват за защита, а търговските вериги и икономисти предупреждават за нови изкривявания на пазара. Новата методика за овладяване на цените продължава да произвежда скандали с пълна сила.

"При храните няма ръст на цените, а сезонни колебания в цените на плодовете и зеленчуците, което е нормално и се случва ежегодно. Има обаче сериозен ръст във всичко останало - в услугите, в кафенетата, в ресторантите", посочи пред bTV Кирил Вътев - месопреработвател и бивш министър на земеделието.

България срещу Гърция: Къде заплатите са по-високи, а цените - по-ниски

Докато в края на миналия век минималната заплата в България е имала покупателна способност, равна на едва 14% от гръцката, то през 2026 г. тази цифра е достигнала 84%

По думите му цените на храните се променят трудно, защото производителите трябва да подават предложения за нови цени, които често се бавят с месеци и не биват приемани от търговските партньори дори при обективни основания.

Вътев посочи и два "тотално грешни" репера в проекта на методиката - позоваването на цени от стоковите борси, през които не минават повечето продукти на регала и използването на медиана, което според него ще доведе до сваляне на качеството на храните.

Според Цветан Цеков, председател на Браншовата камара "Плодове и зеленчуци", изкупните цени на едро на плодове и зеленчуци почти не са се променяли повече от 15 години, докато разходите за производство са нараснали между 10 и 15 пъти.

"Ние знаем на какви цени реализираме нашата продукция на едро и на каква цена я виждаме на регалите - обикновено около 100-150-200% в масовите случаи виждаме огромни надценки", коментира той.

В друго свое участие - по БНР, Цеков посочи и основния проблем в самата методика - липсата на себестойността на земеделската продукция като отправна точка. "Структурираме едно уравнение без най-важното неизвестно", заяви той, допълвайки, че браншът иска гарантирана минимална стойност плюс 10% надценка, обвързана с инфлацията.

Защо спадът на инфлацията у нас е "аритметичен феномен", а не реално поевтиняване на цените

"Дори забавеното поскъпване означава, че може да имаме временна дезинфлация, но това просто означава малко по-бавно растящи цени", коментира икономистът Стоян Панчев, пред Money.bg.

По думите му в България липсва свободен пазар, а хаосът в агрохранителната верига се дължи на липсата на кооперативи и на ясна стратегия за уязвимите сектори.

Икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика определи търговията с храни като сектора, засегнат от най-много нови регулации през последната година, включително промените в Закона за защита на конкуренцията и един от най-дългите списъци с нелоялни търговски практики в ЕС.

Пред bTV той предупреди, че забраната за диференцирано отношение към различни земеделски производители може да навреди именно на малките играчи, които по-трудно влизат на пазара.

Ганев обобщи, че държавата се опитва да реши структурни проблеми в земеделието - липса на напояване, кооперативи и адекватни субсидии, чрез регулиране на крайните цени. "Няма да стане. Дори ще ограничи още повече", категоричен бе той.