След началото на войната в Украйна Норвегия се превърна в най-големият доставчик на природен газ в Европа, като страната осигурява 30% от общото търсене в ЕС и Великобритания. Макар миналата година производството на нефт и газ да достигна рекордни нива, прогнозите са за рязък спад в производството след 2030 г., освен ако не бъдат открити и разработени нови находища, пише Reuters.
Именно това може да изправи скандинавската държава срещу останалите на континента. От 2021 година ЕС подкрепя мораториум върху новите сондажи в Арктика, като поддържа позиция за ограничаване на подобни дейности. Кризата с горивата в момента обаче накара европейските лидери да преразгледат политиката си.
Източник: iStock
Норвежкият министър на енергетиката Терье Осланд вече заяви, че страната ще продължи да разработва своите енергийни ресурси в Баренцово море, като целта ѝ е да поддържа производството и износа на петрол на сегашните нива поне до 2035 г.
"В настоящата геополитическа обстановка и предвид ситуацията с ресурсите, вярвам, че продължаващата (сондажна) дейност в Баренцово море е в интерес както на Норвегия, така и на Европа", коментира пред Reuters преди полугодишната енергийна конференция на Норвегия.
Като аргумент той посочи, че дейността им не представлява екологична заплаха, тъй като районът е малко податливи на нефтени разливи и други въздействия върху околната среда.
Терье Осланд заяви още, че Норвегия е суверенна страна и ще продължи да се възползва от ресурсите си, дори без съгласието на организацията. "Ще зависи от ЕС дали ще има мораториум върху закупуването на този газ или петрол."
При намаляване на сделките с Европа, страната изрази готовност да продава горивото на трети държави.
Освен че осигурява близо една трета от нужния на Европа газ, добивните дейности спомагат за запазването на работните места и селищата в северните райони, граничещи с Русия.
Норвегия има ключова роля по отношение на енергийната независимост и в още един аспект. Тя произвежда големи количества водноелектрическа енергия благодарение на своите реки и водохранилища. Част от излишъка се изнася за Европа чрез трансграничните електропроводи. Страната дълго време беше определяна като "зелената батерия" на Европа, но според Осланд това название вече не е актуално, тъй като Норвегия не може сама да балансира европейската енергийна система.
Според него по-тясната интеграция с Европа е направила Норвегия по-зависима от колебанията на цените на континента и призова европейските държави да увеличат собственото си производство на енергия.
USD
CHF
GBP
