Последните седмици цените на петрола отново спадат, като американският лек суров петрол дори се търгува от няколко дни и под 42 долара за барел, което е най-ниско ниво след март 2009, началото на финансовата криза.

Докато миналата година резкият спад на цената беше силно повлиян от два огромни шока при предлагането, за сегашния спад и важно отражение има и търсенето.

Безспорно в последно време петролните пазари откриват какво представлява да оперираш при появата на нов голям производител, Съединените щати. В резултат на това процеса на формирането на цената сега е доста по-муден със значително по-големи лагове на настройване във времето.

Динамиката на енергийните пазари се промени значително, тъй като шистовото производство излезе на преден план като определящо пазарните тенденции след 2013/2014 година.

С този нов източник, задоволяващ по-голяма част от световното търсене, и по-специално в САЩ, енергийните потребители не са вече толкова зависими от ОПЕК и другите производители на петрол. В този процес те станаха и по-малко уязвими на геополитическите сътресения.
В добавка към промените при предлагането дойде историческото съобщение от Саудитска Арабия, че повече няма да води ОПЕК в ролята на производител, пораждащ ценовите движения. Саудитска Арабия повече няма да намалява производството при рязък спад на цените, нито да го увеличава в отговор на големи поскъпвания.
Решението е едновременно разбираемо и рационално. Да играеш такава роля е сметка на сегашното и бъдещите поколения на Саудитска Арабия. Нетрадиционните производители увеличиха пазарното си влияние, производителите извън ОПЕК продължиха да дават голям добив, а някои членове на картела не успяха да се придържат към определението квоти.

Имайки предвид всичко това, Саудитска Арабия не можеше повече да търпи нарастващите краткосрочни и дългосрочни разходи, бидейки стабилизираща пазарна сила каквато беше в продължение на десетилетия.

Такива фундаментални промени при предлагането естествено доведоха до понижение на цените на петрола, до много голямо понижение. Цената се срина с повече от половината за период от само няколко месеца през миналата година, което изненада много търговци и анализатори.

Петролът се стабилизира след временно покачване и беше доста устойчив за известно време благодарение на две конвенционални пазарни реакции.

Първо, огромното понижение на цената причини масивни прекъсвания на предлагането, като някои енергийни производители, от традиционния и нетрадиционния сектор, станаха непечеливши.

Второ, докато потребителите реагираха на по-ниските енергийни разходи, търсенето се настрои постепенно.

Един нов фактор обаче скоро прекъсна тази относителна стабилност и свали цената на петрола дори още по-ниско. Световната икономика отслабва и по-голяма част от това забавяне се прояваява в силно зависимите енергийно държави като Китай и Бразилия, както и Русия (което е също и енергиен производител).
Днес, индикаторите на това световно забавяне се виждат навсякъде, от слабите данни за продажбите и търговията до неочакваните монетарни отговори, включително изненадващата валутна девалвация в Китай (която съвпада с ангажимента на лидерите в страната за дългосрочна промяна към по-пазарно ориентиран валутен режим).

Влиянието не е ограничено до икономическото представяне и движенията на финансовите пазари. По-бавният световен растеж също ускорява политическия натиск и в някои държави добавя социални ограничения. И двата фактори имат склонност да ограничават реакцията и политиките на централните банки.

Трудно можем да си представим сегашната световна конфигурация на търсенето и предлагането на пазара на петрола да се промени скоро. Що се отнася до новия производител пораждащ част от новите тенденции, САЩ имат много по-бавна функционална реакция отколкото имаше преди Саудитска Арабия и ОПЕК.

През следващите няколко месеца САЩ наистина ще промени условията си за търсене и предлагане по начин който ще постави под на цените и ще позволи постепенно възстановяване на пазара. За разлика обаче от предишния доминиращ производител - ОПЕК пораждащ процесите, това ще произлезе от традиционните пазарни сили, а не от политически решения.

Нормално е да очакваме рязко намаление на енергийното производство от САЩ, тъй като упорито ниските цени увеличават натиска върху вътрешните производители. От затварянето на нови платформи до ограничаването на нови инвестиции в експлоатацията на шистови ресурси, САЩ вероятно ще преживее спад на абсолютното енергийно производство, както и спад в дела си от световното производство.

Въпреки, че търсенето ще се увеличи, това няма да има незабавен ефект върху цената на петрола. Да, американските потребители ще бъдат съблазнени да купуват повече камиони и по-големи коли, да карат повече километри и да летят до повече места. Създаването обаче на това търсене ще е постепенно, по-специално имайки предвид всичките изтичания при прехвърлянето на входящите енергийни разходи към потребителската цена на петрола.

В крайна сметка няма контрол от производител контролиращ движенията и съдбата на днешната цена на петрола. Значително възстановяване на цената изисква по-силна глобална икономика в съчетание с по-бърз растеж и по-голяма финансова стабилност. И всичко това няма да се появи бързо, по-специално имайки предвид недостатъците в политиката и на напредналите и на възникващите икономики.

Коментарът е подготвен от Бул Тренд Трейдър.