Над 16 000 кораба се очаква да достигнат края на експлоатационния си живот през следващото десетилетие, което създава безпрецедентна нужда от достатъчен капацитет за рециклиране при безопасни и екологични условия, пише OT.gr.

На този фон предложението на Европейската комисия за добавяне на два индийски обекта за рециклиране на кораби в актуализирания Европейски списък на съоръженията за рециклиране се смята за важна стъпка, приветствана единодушно от най-големите международни корабоплавателни организации.

Само три държави строят търговските кораби, от които целият свят има нужда

Само три държави строят търговските кораби, от които целият свят има нужда

Над 95% от стоките в дома ви идват от кораби, построени в Азия

Чрез Регламента на ЕС за рециклиране на кораби и съответния европейски списък Брюксел цели извеждането от експлоатация да се извършва в съоръжения, отговарящи на строги изисквания за безопасност на работниците, управление на опасни материали и опазване на околната среда.

Кораби над 500 бруто регистър тона под флага на държава членка на ЕС могат да бъдат разглобявани само в одобрени по списъка съоръжения. Основният проблем е, че наличният капацитет на одобрените съоръжения остава ограничен спрямо размера на световния флот.

Над 95% от световното рециклиране на кораби реално се извършва в четири държави - Бангладеш, Индия, Пакистан и Турция, страни по Хонконгската конвенция на IMO. Плаването до Азия на подлежащия на бракуване плавателен съд не е безплатно, а освен това е свързано с допълнителни рискове заради дългия път, амортизираните системи и предизвикателствата по линия на сигунростта.

Тъй като регламентът на ЕС е обвързан преди всичко с флага на кораба, а не с националността на собственика, кораби под трети флагове не са обвързани по същия начин - наблюдава се и практика на продажба на кораби преди окончателното им рециклиране на компании извън ЕС.

Снимка 777086

Източник: iStock

Именно затова ефективността на европейската система зависи от това дали списъкът ще успее да включи повече съоръжения извън ЕС и ОИСР, стига те да прилагат изискваните стандарти. Двата индийски обекта са инвестирали в инфраструктура, безопасност и екологично управление, за да отговорят на изискванията на регламента и Хонконгската конвенция.

Според корабособствениците има и други съоръжения в Азия, чиито собственици инвестират в подобрения и също трябва да бъдат разгледани за по-нататъшно включване в списъка - работа за тях определено ще има.