До преди няколко седмици, икономическата програма на кандидата на демократическата партия за президент на САЩ Барак Обама, беше най-центристката от всички останали. След 5 февруари (Супер вторника) обаче, това се промени. Преди вчерашния решителен вот, в който Хилари Клинтън спечели важните крепости Тексас и Охайо, двамата кандидати влязоха в решителна схватка около това кой най-силно ще заклейми глобализацията.

Според политическите анализатори, емоционалните коментари на двамата кандидати са чисто предизборно политиканстване, което ще изчезне в момента, в който се стигне до истинските избори. Някой икономисти дори са изразили притесненията си от изказванията на Обама, които през последните две седмици стигнаха до крайности.

Преди седмица, младият кандидат за президент се противопостави на системата „отворени камионни превози" с Мексико, при които на тежкотоварните машини им е позволено директно да влизат в САЩ, а не да пренатоварват стоката си на американски камиони на границата. Освен това Обама на няколко пъти яростно критикува Северноамериканския съюз за свободна търговия (НАФТА), който бил отнел хиляди американски работни места. Тук г-жа Клинтън не остава по-назад и също изплаши съседните на Америка страни, че скоро Съюзът може да остане в историята.

„Заплахите към съществуващите международни съюзи може да доведат до сериозни последици, ако един ден Обама стане американски президент", коментира анализатор. „Част от коментарите му са приемливи в духа на предизборната кампания, но според мен той стигна твърде далеч", продължава той.

Предложението на Обама да се събира по-нисък корпоративен данък от компании, които връщат в Америка част от изнесеното си производство, също събуди безпокойство. Системата наречена „патриотични работодатели" едва ли ще се превърне в нещо повече от кампаниен лозунг, просто защото е неприложима.

Не само това, ами и терминологията на Обама също повдига някой въпроси. Анализаторите се питат дали е редно бъдещият американски президент да нарича по-голямата част от родните компании, които имат изнесено производство в чужбина - „непатриотични". 

Ако Барак Обама беше спечелил вчерашните първични избори в Тексас и Охайо, това щеше да затвърди левичарската му програма и щеше да му вдъхне кураж. Слава богу това не се случи, а сега опонентите му от демократическата и от републиканската партия са заредени с компромати срещу него. Съветниците на кандидата от републиканката партия Джон Макейн са споделили, че от тук нататък Обама ще се превърне в лесна мишена за техните критики.

„В момента Барак Обама се държи като либерален лидер от 70-те години", коментира съветникът на Макейн. „Не е ясно какво е мнението му по отношение на свободната търговия, а както се знае достъпът до американския пазар е изключително важен елемент от външната ни политика", продължава той.

Привържениците на Обама отричат факта, че избраникът им се противопоставя на американския либерализъм, като подкрепят становището си с факта, че наскоро Обама е подкрепил договора за двустранни търговски отношения с Перу. Според критиците обаче, подобни решения могат да застрашат съществуването на НАФТА.

Най-силният тест за реалните икономически намерения на Барак Обама ще е позицията му по отношение на наложените търговски квоти към китайските текстилни износители, които изтичат през ноември. Републиканецът Макейн отдавна е споделил, че ще изисква квотите да отпаднат в името на свободните търговски отношения с Китай. До сега обаче, Клинтън и Обама отбягват въпроса и не се знае тяхното становище.

Друг важен тест ще бъде въпроса със стоманата. Дали Обама ще подкрепи забраната на внос на стомана от Китай, която не отговаря на производствените стандарти за емисии въглероден диоксид или не?