Обрат в миграцията: Германия вече губи работници от България и Източна Европа

Дълго време Германия беше предпочитана страна сред българските мигранти. През последните две години обаче статистиката отчита значителен спад на новоприбиваващите, като през 2023 година нетната миграция е била 663 хиляди души, а през миналата година - едва 235 хиляди.

Освен спада на броя на имигрантите, анализаторите от Института за германска икономика наблюдават една положителна, за нас, тенденция - обратна миграция от новите държави членки на ЕС, към които спадат България, Румъния и Хърватия.

Докато преди две години 42 хиляди души от Съюза са се установили в страната, то през миналата година 45 хиляди са напуснали пределите ѝ, показва анализ на организацията.

Според експертите причините варират от намаляване на разликата между немските и източноевропейските заплати, развитие на икономиките и повишаване на качеството на живот до демографската криза, която не може да "осигури" млада работна ръка.

Половината от най-високоплатените и квалифицирани хора в една от водещите европейски икономики обмислят преместване в чужбина

От 2020 г. броят им се е увеличил повече от два пъти

Докато за нас новините са положителни, то за Германия, където чуждестранните работници имат съществена роля в икономиката на страната, анализът повишава притесненията. Макар едва 5% от всички социално осигурени работници да граждани на новите страни членки на ЕС, напускането на голяма част от тях ще окаже негативно въздействие на сектори като селското стопанство, логистиката, производството, строителството, както и този на услугите и сезонната заетост.

Освен при имигрантите от Европа, значителен спад се забелязва и на гражданите на страни извън континента. Според анализа на Института спадът на новопристигналите сирийски граждани през последните две години е 78% - от 103 хиляди през 2023 г. до 23 хиляди през 2025 г. Като основна причина за това се посочва краят на режима на Башар Асад през 2024 г.

По-строгата миграционна политика на ЕС и завръщането на талибаните на власт ограничиха и притока на афганистанци, като за същия период броят им е спаднал от 51 хиляди на 24 хиляди. При турските граждани също се наблюдава спад - от 61 хиляди на 12 хиляди.

Единствената група, която отчита повишаване на броя новопристигнали, са украинските мигранти. През последните две години в Германия са влезли над 205 хиляди души. Важно е да се отбележи обаче, че те са със специален статут и не подлежат на стандартната процедура за убежище.

Анализът на Института показва, че Германия вече не може да разчита в същата степен на работници от Източна Европа и Балканите. За да привлича повече кадри от други региони на света, страната трябва да запази привлекателността си за квалифицирани кадри, да ускори процедурите за издаване на визи за граждани на трети държави и да разшири законовите възможности за трудова миграция по модела на правилото за Западните Балкани.

Реформите дават резултат: Значителен скок на инвеститорския оптимизъм в голяма европейска икономика

Въпреки това реалната картина за германското стопанство в момента остава уязвима