Qian Lui е икономист, базирана в Китай. Коментарът е публикуван в Project Syndicate. Преводът и подзаглавието са на редакцията.

Следващата икономическа криза е по-близо, отколкото си мислите. Но това, от което трябва да се притесняваме най-много, е какво ще дойде след нея. В сегашната социална, политическа и технологична ситуация продължителна икономическа криза, заедно с ръст на неравенството, могат да ескалират до голям световен военен конфликт.

Световната финансова криза от 2008-09 почти банкрутира правителства и причини систематичен колапс. Централните банкери успяха да издърпат световната икономика от ръба, използвайки огромни стимули, включително количествени улеснения и нулеви (или дори отрицателни) лихви.Но тези стимули са като доза адреналин, която да "събуди" сърцето: може да съживи пациента, но по никакъв начин не лекува болестта. Лечението на болните икономики изисква структурни реформи, които да покрият всичко от финансовите пазари, тези на труда, данъчните системи, раждаемостта и образованието.

Политиците така и не започнаха такива реформи, въпреки обещанията. Вместо това те насочиха вниманието си към самата политика. От Италия до Германия създаването и запазването на правителствата вече отнема повече време от самото управление. А Гърция, например, разчиташе на пари от международните кредитори, за да остане над водата, вместо да реформира наистина пенсионната си система и да подобри бизнес климата.

Липсата на структурни реформи означава, че безпрецедентната ликвидност, която централните банки инжектираха в икономиките, не бе използвана максимално добре. Вместо това тя повиши цената на активите до нива, невиждани и през 2008 г.

В САЩ цените на жилищата са с осем процента по-високи, отколкото на върха на балона през 2006 г. Съотношението, което мери дали цените на акциите са в разумни нива, е по-високо, отколкото бе и през 2008 г., и в началото на Голямата депресия през 1929 г.

И сега, когато централните банки започват да затягат стимулите, уязвимостите в реалната икономика започват да се показват. И сривът на балона при цените на активите може да създаде още една икономическа криза - такава, която ще е още по-ужасяваща от последната, защото вече имаме резистентност към най-силните лекарства.

Десетилетие на адреналинови инжекции под формата на ултраниски лихви и неконвенционални парични политики, драстично намали възможността на централните банки да стимулират икономиките.И ако можем да се обърнем към историята, последствията от тази грешка може да стигнат много по-далеч от икономиката. Според Бенджамин Фрийдман от Harvard, продължителните период на икономически проблеми често се характеризират с публични настроения срещу малцинствата или други страни - и това може да подхрани размирици, тероризъм и дори война.

Например, по време на Голямата депресия американският президент Хувър подписва акта Smoot-Hawley, който трябва да защити американските работници и земеделци от чуждестранната конкуренция. В резултат през следващите пет години световната търговия се срива с две трети. В рамките на десетилетие започва Втората световна война.

Разбира се, ще подчертаем, че ВСВ, както и тази преди нея, бе причинена от редица фактори: няма стандартна пътека към войната. Но има причина да вярваме, че високите нива на неравенство могат да изиграят огромна роля в създаването на подобен конфликт.

Според изследване на икономиста Томас Пикети ръст на неравенството в доходите често е последвано от голяма криза. След това нивата на неравенство намаляват за определен период, преди отново да тръгнат нагоре - и да последва нов ужас.

Макар че причинно-следствената връзка предстои да бъде доказана, корелацията не трябва да бъде подминавана, особено днес, когато нивата на неравенство и при доходите, и при общото богатство са на исторически върхове.

Всичко това е още по притеснително на фона на редицата други фактори, които подхранват размирици и дипломатическо напрежение, включително и технологичното развитие, рекордните миграционни кризи, притесненията относно глобализацията, политическата поляризация и зараждащия се национализъм. Всичките те са симптоми на провалени политики.

Гласоподавателите имат причина да са ядосани, но популистите, към които се обръщат все по-често, предлагат лоши решения, които ще влошат ситуацията още повече. Затова трябва да вземем насериозно възможността следващата икономическа криза да доведе до мащабен военен конфликт. По логиката на Самуюел Хънтингтън, възприемането на подобен сценарий за възможен ще ни помогне да го избегнем.

И в такъв случай ключово ще бъде политиците да направят нужните структурни реформи, които обещават отдавна, замествайки соченето с пръсти и антагонизма с диалог. Алтернативата може да бъде световен пожар.