Сред ключовите цели на образователните политика през последните няколко години е задържането и връщането в училище на максимално голям брой ученици в риск от отпадане. Основният инструмент за това е механизмът за задържане, който функционира от няколко години. Въпреки че е прекалено рано да се анализират дълготрайните последици от прилагането му, погледът към отпадането от училище на общинско ниво представен в настоящата статия е полезен ориентир за това в кои части на страната проблемът е най-задълбочен.

Ползите от задържането в училище за максимално дълъг период от време са повече от очевидни. На този етап именно осигуряването на широк обхват и достъп до училищно образование е основният инструмент в преодоляването на неравенството във възможностите и семейната среда, а задържането в училище чувствително подобрява по-нататъшната реализация на пазара на труда. Отделно, завършването поне на средно образование е най-важният фактор, който предопределя изкачването в по-горните части на доходната структура.

Вижте интеркативна версия на картата тук.

Към учебната 2018/19 г. общините с нито един отпаднал ученик от общообразователните и специалните училища само 20, но повечето от тях са относително малки. Сред "отличниците" по този показател впечатление правят Божурище и Летница, които са с относително голям общ брой ученици, но въпреки това не допускат отпадането на ученици. От обратната страна, общините с над 200 отпаднали ученици са 10, всички в групата на големите. Отпадането обаче не е непременно пропорционално на цялостния размер на системата на училищно образование в общината - на първо място е Пловдив с 1004 ученика, а Сливен (с 581 отпаднали) има почти толкова отпаднали ученици преди гимназиалната фаза, колкото столицата (с 592) , впечатление прави големият им брой и в Хасково.

Вижте интерактивна версия на картата тук.

Относителният дял на отпадналите ученици е по-показателният индикатор, тъй като описва способността на местните образователни системи да обхващат и задържат учениците. Най-често срещаните дялове на отпадналите са от порядъка на 2-4% от всички ученици, но има и значително по-негативни примери - Трекляно (30%), Борово (18%), Ново село (17%), Невестино (14%). Чувствителни разлики има и между големите общини - докато в Столична община делът на отпадналите ученици е едва 0,7%, то в Пловдив той е цели 4,3%, а в Бургас - 3,3%. Има няколко струпвания на съседни общини, където отпадането видимо е сериозен проблем - в районите около Пазарджик и Сливен, в общините около Велико Търново, във Врачанско и Видинско, както и около Търговище и Силистра. Обратно, видимите региони където то изглежда поне до голяма степен преодоляно са в Смолянско, няколко части на благоевградска област, Средногорието и около Габрово.

Данните ясно показват, поне на този етап, че отпадането от училище продължава да е значителен проблем в много общини в България. Още повече, налице са компактни, изолирани зони, в които той е много по-видим, и те са и сред районите с по-слабо икономическо и социално развитие в страната. Това от своя страна поставя под съмнение и възможността проблемът да бъде в достатъчна степен преодолян единствено чрез въведения механизъм.