Въпреки резкия ръст на безработицата в началото на Covid-19 кризата през пролетта на 2020 г., когато в рамките на няколко седмици броят на безработните нарасна до 300 хиляди души, след премахването на повечето ограничителни мерки пазарът на труда започна да се възстановява бързо. Прегледът на данните на Агенция по заетостта (АЗ) към края на 2020 и 2021 г. сочи, че в изминалите 12 месеца в едва 30 общини се наблюдава увеличение на безработицата, докато останалите дават ясни признаци на възстановяване на заетостта.

|Интерактивна версия на картата|

Към края на 2021 г. общината с най-ниска безработица остава Столична, с 1,5% от населението в трудоспособна възраст, следвана от периферната ѝ Божурище, където делът на безработните е 2%. За разлика от предишни периоди, равнището на безработица в отделните бюра по труда в София е приблизително еднакво - най-ниско е то в районите Изгрев и Студентски (по 1,1%), най-високо - в Красна поляна (2,1%), но в повечето части на столицата варира в порядъка 1,4-1,8%. Сред водещите икономически центрове най-нисък е делът на безработните във Варна (2%), Пловдив (2,4%), Бургас, Русе и Стара Загора (по 2,6%). Остават обаче цели райони на страната с висока безработица - най-вече в Северозападна България, но и около Плевен и Силистра. Това бяха и районите, където пандемията и последвалата криза нанесоха най-слаб удар - изглежда там високите равнища на безработица са плод на трайни структурни дисбаланси между търсенето на труд и профила на работната сила.

|Интерактивна версия на картата|

Към края на 2021 г. общината с най-ниска безработица остава Столична, с 1,5% от населението в трудоспособна възраст, следвана от периферната ѝ Божурище, където делът на безработните е 2%. За разлика от предишни периоди, равнището на безработица в отделните бюра по труда в София е приблизително еднакво - най-ниско е то в районите Изгрев и Студентски (по 1,1%), най-високо - в Красна поляна (2,1%), но в повечето части на столицата варира в порядъка 1,4-1,8%. Сред водещите икономически центрове най-нисък е делът на безработните във Варна (2%), Пловдив (2,4%), Бургас, Русе и Стара Загора (по 2,6%). Остават обаче цели райони на страната с висока безработица - най-вече в Северозападна България, но и около Плевен и Силистра. Това бяха и районите, където пандемията и последвалата криза нанесоха най-слаб удар - изглежда там високите равнища на безработица са плод на трайни структурни дисбаланси между търсенето на труд и профила на работната сила.