Понякога е добре да си признаеш, че си виновен. Вижте например Анди Фастоу който пледира „виновен" по аферата Енрон и като „награда" получи с 6 години по-малко затвор. Точно обратното направи Джеф Скилинг, който до момента отрича да е виновен, по което и да е от 19-те обвинения срещу него. Единственото, което постигна е 24 години и 4 месеца без свобода.

Така че, не е чудно защо Дейвид Крайнберг, бившият заместник финансов директор на Comverse  Technology, толкова бързо се призна за виновен по делото за конспирации и финансови измами през изминалата седмица. Той предпочете да не се прави на „велик" и да размахва пръст, а достойно да признае „грешките си".

Все повече престъпници с беля якички предпочитат да помагат на разследването и да кооперират на правосъдието, тъй като е ясно, че американската система не прощава греховете на бизнес лидерите си.

Според някои анализатори в момента настъпва нова ера на корпоративните престъпления, където ако бъдеш разобличен е по-добре да си признаеш и да изкопчиш малко по-снизходителна присъда, отколкото да се опитваш да запазиш репутацията си.

Американската правосъдна система помни случаи на осъждани ръководители на компании, които до последно не са се признавали за виновни. Въпреки това са получавали десетки години в затвора. В такава тежка обстановка за престъпниците, изглежда най-умното е да се работи с правосъдието.

Американското общество и правосъдие проявяват нулева толерантност към престъпниците с V.I.P. статут. Тъй като, ако на крадеца с „бялата якичка" му се размине, доверието на обикновените граждани, дребни инвеститори и всички онези субекти, които инвестират парите си на американския пазар ще бъде сериозно подкопано. Съдебната система в САЩ работи, за да поддържа устоите на икономиката, които се крепят от могъщия, но не задължително стерилно чист, корпоративен сектор.

В последните финансови скандали, компании като UnitedHealth, Broadcom и McAfee, бяха достатъчно далновидни да признаят вината си и да се разминат „само" с тежки глоби и финансови обезщетения към засегнатите лица. Разбира се стратегията може да не е приложими за всички случаи.

В заключение можем да кажем, че понякога е добре да се признаеш за виновен, но трябва да го направиш и първи. Когато си последен, правителството вече не се нуждае от помощта ти и се превръщаш в изкупителна жертва с много години зад решетките.