Ейви Гилбърт е технически анализатор и основател на ElliottWaveTrader.net. Анализатър е публикуван в MarketWatch.com.

Един член на Elliottwavetrader посети 32-рият "Economic Outlook Symposium", организиран от Чикагската резервна банка през ноември. В първия ден в залата имаше 150 икономисти. Когато попита колко от тях смятат, че през 2019 година ще има рецесия, само две ръце се издигнаха във въздуха.

Затова нека ви задам въпрос: кога бе последният път, в който повечето икономисти правилно предрекоха рецесия? (Мисля, че всички знаем отговора). Всъщност, икономистите са последните хора, които виждат идващата рецесия. И докато това се случи, периодът на свиване вече почти е приключил.

Често цитирам професор Ернан Кортез Дъглас, преподавал и в "Харвард", както и бивш старши икономист на Международния валутен фонд, работил и за Световната банка: "Финансовите пазари никога не катастрофират, когато нещата изглеждат зле. Всъщност, по-често обратното е вярно. Преди свиванията да започнат, макроикономическите потоци винаги изглеждат добре. Затова и голямата част от икономистите винаги твърдят, че икономиката е в отлично здраве точно преди да се срине. Въпреки тези провали икономистите продължават да гледат в същите макроикономически фундаменти, за да прогнозират бъдещето. Ако конвенционалният макроикономически подход е безполезен, ако не може да обясни или разбере изхода, когато знаем какъв е той, има ли смисъл да бъде избиран, когато целта е да видим напред?"

Зашо се случва това?

Пазарите се движат от мнението на масите. Когато то си смени посоката, най-внезапният ефект е, че инвеститорите купуват или продават акции. Затова и всички признават финансовите пазари като водещ индикатор за икономиката. Но това не се дължи на някаква форма на всезнание, просто всички инвеститори действат според променящото се мнение.Макроикономическият подход е твърде бавен в такъв случай. Отнема доста време между промяната на настроенията до момента, в който данните започват да влизат в докладите на икономистите. Всъщност, може да отнеме толкова много време, че до момента, в който те разпознават, че сме в рецесия, тя да е близо до края си.

Това обяснява и защо икономистите често последни успяват да предрекат спад в икономиката. Това е още по-вярно за финансовите пазари. Както проф. Дъглас казва, те най-често са най-бичи настроени във върховете и най-мечи на дъното. Затова когато от 150 икономисти само двама предвиждат рецесия, това трябва да ни направи впечатление.

Наскоро Лари Къдлоу, директор на Националния икономически съвет, смело заяви, че "рецесията е толкова далеч, че даже не я виждам". Изявлението бе направено точно преди пазарът да тръгне надолу. Този тип перспектива може да бъде описана с изречението: "Никога в наше време няма да видим срив". А точно това изречение бе казано от Джон Мейнард Кейнс през 1927 г. - две години преди сривът на пазарите, който предизвика Голямата депресия.Както мъдро казва Джордж Сантаяна: "Тези, които не помнят миналото, са обречени да го повторят". А и както проф. Дъглас подчертава, икономистите никога не се учат от историята.

Моята прогноза за пазара, визирайки индекса S&P 500, най-вероятно ще падне до около 2 100 или 2 200 пункта през 2019/2020. И докато стигнем до там, повечето икономисти ще постигнат споразумение, че сме в рецесия - точно преди аз най-вероятно да видя дъното на пазара и пътя му нагоре отново към 3 200.

Затова, ако използват икономически индикатори, за да определите къде да инвестирате парите си, почти сигурно ще сте зад всички. Ще се научите ли от историята или ще бъдете обречени да я повторите?