В края на миналия век Япония беше въвлечена в порочния кръг дълг-дефлация, който бе следствие от спукването на имотния балон и криза на фондовата борса. Прекалено облекчения кредитен режим през 80-те години допринесе за огромен брой необслужваеми заеми и в крайна сметка „задръстване" на финансовата система. До тук всички звучи почти идентично на затрудненията, които САЩ в момента изпитват.
Въпреки че кризата в Япония през 90-те и в Съединените щати днес е следствие от прекалено достъпните кредити и нереално надутите цени на имотите, паралелите свършват до тук.
Опитите да се подпомогне икономика на Япония бяха помрачени от липсата на прозрачност и желанието на правителството да скрие информацията за загубите на финансовите компании. Това пък попречи на централната банка да се намеси своевременно, а икономиката навлезе в дългогодишна стагнация съпровождана от ценова дефлация.
В САЩ прозрачността е дори болезнена. Загубите на финансовите институции и отписването на активи за милиарди долари беше и все още е топ новина на всички бизнес издания. Банките по света вече отписаха над $200 млрд. в активи свързани с злощастния американски ипотечен пазар, като според някой анализатори вече наближаваме дъното на кризата.
Освен всичко това, Федералният резерв е хиперактивен в опитите си да подобри състоянието на пазара и да върне доверието на инвеститорите във финансовия сектор. От септември миналата година до днес, ФЕД съкрати лихвата с 3 процентни пункта, което е най-бързата промяна в монетарната политика на САЩ от 20 години насам. Американската централна банка наля огромно количество пари под формата на краткосрочни кредити към търговските банки, с което направи нов опит да възстанови ликвидността.
Въпреки че финансовият сектор все още не се е измъкнал от блатото, пазарите като че ли започват да дават първи сигнали на пролетно пробуждане след тежката зима на инвеститорско недоволство.
USD
CHF
EUR
GBP
