Днес, 31.10, е международен ден на Черно море. Шест са държавите, които обграждат бреговете на Гостоприемното море на древните гърци: България, Румъния, Украйна, Русия, Грузия, Турция. Тези страни подписват през 1996 г. „Стратегически план за действие за възстановяване и опазване на Черно море". За голяма жалост трябва да признаем, че страната ни не следва последователна политика, която да запази морското богатство.

Промените в екологичния статус на Морето се дължат в по-голяма степен на щастливата случайност, отколкото на съзнателно отношение. Спадът в икономическото производство на Причерноморските държави след трансформациите на 1990-те причини спасително засега намаляване на замърсяването породено от човешка дейност. Спасително, защото Черно море е много крехка система - само 13% от обема му поддържа живота (кислородната зона).

Според Христо Слабаков, директор на Института по Океанология към БАН във Варна, три са главните източници на замърсяване на Черно море. Най-съществени замърсители са втичащите се в морето транс-европейски реки, които носят голямо количество органични и химически вещества. Те са причинител за еутрофикация - т.нар. цъфтеж на водата. Еутрофикацията пряко засяга биологичното разнообразие и води до масово измиране на риба и други дънни организми.

Освен това, замърсяването на крайбрежието с твърди битови (особено от селското стопанство) и строителни отпадъци и прекомерното човешко присъствие трайно увреждат екосистемите.

Прекомерно интензивният риболов и особено неразумните му практики като дънно тралиране разрушават екологичното равновесие. От 26 вида риби, които са традиционен обект на риболова в морето, сега стопанско значение имат само шест. Черноморската скумрия е внесена в Червената книга (!) Тюленът - монах не е виждан от две десетилетия по крайбрежието. Причината е отново ясна - човекът.

Освен всичко друго, тралирането унищожава и историческото богатство на България - подводните археологически обекти, които могат да хвърлят нова светлина върху историята на целия Стар свят.

През последните години в България все по-застрашителен става проблемът за застрояването с туристически цели на крайморските терени. Приповдигнатия тон от получаването на инвестиции за изграждане на звезден хотел, ветрови генератор или скъпо голф игрище прикриват за широката общественост факта, че всяка човешка намеса в крехката крайбрежна система ще измени завинаги, за нашите деца, облика на Морето. След река Двойница край Обзор наред е красивата Вая и Иракли. Вече застрашено е и Черноморието на север от нос Калиакра.

Специалистите са установили, че ако действително желаем да развиваме устойчив туризъм по крайбрежието на България, повече от 15% от териториите трябва да останат не - експлоатирани. Мрежата от защитени територии на Европейския Съюз Натура 2000 си поставя тази интеграционна цел. За съжаление, интересите на Големия Капитал са най-често криво разбрани. Заради печалба в краткосрочен, 5 - 10 годишен период, в период над 25 години печалбата ще се стопи от недоимък - няма да имаме притегателен туристически ресурс. Или това ще стане по-скоро. Тези загуби ще са необратими.

Мислим, че в България не се говори достатъчно за икономическия аспект на екологичните проблеми. Мислим, че хората са дивергентни по този проблем. България има уникалния шанс да се превърне в регионален лидер в областта на опазването на околната среда и да привлече вниманието и инвестициите на по-богатите партньори не като „беден роднина", а като притежател на богатство, което старите европейски демокрации вече не притежават и затова особено ценят - чистата Природа.