Когато поканихме Ростислав Русинов в студиото на Money.bg, имахме две теми в главите си - банков сектор и еврозона. Като ръководител на една от най-малките банкови институции у нас и може би единствената изцяло безклонова банка у нас (Revolut не я броим, защото все още не е в списъка на поднадзорните от БНБ), той от една страна има различен поглед върху пазара, а от друга - представлява естонска финансов институция. Знаете, Естония се присъединява към Еврозоната през 2011 година и вече има достатъчно натрупен опит, който България може да използва.
Идването на Big Bank на българския пазар
Big Bank влиза в България през 2020 година. Избира страната, защото вижда потенциал. "България преди пет години и България сега са съвсем различни - икономически по-развита, с добри перспективи. И това за нас означаваше неизползван потенциал", казва в интервюто мениджърът.
"Когато се взе решението да навлезем в България, това беше преди началото на пандемията. Дигитализацията тогава не беше на сегашното ниво. Именно затова Bigbank имаше конкурентно предимство с изцяло дигиталния си модел. Сега това предимство донякъде се стопи - външните процеси, като кандидатстване и откриване на продукти, са дигитализирани почти навсякъде. Но вътрешните - бек офисът - все още не са достатъчно ефективни. Именно тук виждаме нашето предимство", разяснява още той.
"Bigbank оперира в девет държави от ЕС с общо около 550 служители. Повечето ни служители са в IT отдела. Макар да сме започнали като традиционна банка в Естония, днес сме по-близо до технологична компания, която предлага банкови услуги, отколкото до класическа банка", допълва той.

Ще се променят ли лихвите с влизането в Еврозоната?
Отговорът на банкерът е - зависи от пазара, но с оглед настоящата конюнктура не би трябвало.
"Днес банките имат достатъчно ресурс и нямат нужда да предлагат високи лихви. Големите универсални банки не искат да си оскъпяват финансирането излишно. Това позволява на по-малките банки, като нас, да се позиционираме различно", казва Русинов.
Тезата му е, че заради конкуренцията на банковия пазар у нас, както и все още големия излишък на паричен ресурс, никой няма да бърза да посяга към вдигане на лихвите - както по депозити, така и по кредити.
Еврозоната и цените
Не стоят обаче така нещата по отношение цените на различни видове стоки след смяната на валутата.
"Председателят на Надзорния съвет на Bigbank участва активно в процеса по въвеждане на еврото в Естония. Опитът показва, че цените действително се покачват, но не заради самата валута. Просто търговците използват момента, за да коригират цените нагоре. Това се случва най-често при по-дребни стоки и услуги", разказва експертът.

"Търговците възприемат момента като възможност. Ако имате квартален магазин или малък бизнес, и всички говорят, че цените ще се вдигнат - ще се изкушите да направите същото. Но истинската инфлация не е функция на еврото. Видяхме го - най-високата инфлация след 1996-1997 г. се случи след COVID, когато дори не бяхме в еврозоната. В Естония имаше известно покачване на цените за няколко месеца, но след това инфлацията се нормализира", допълва той.
Но Ростислав Русинов дава и друг важен акцент: "Много компании, включително и такива, които вече работят в България, изчакват именно момента на приемане на еврото, за да увеличат инвестициите си. Дори ние - ако Bigbank реши да въведе нови продукти, това ще означава нови работни места. Пет нови позиции значат пет семейства с по-високи доходи. Така започва ефектът на снежната топка."
Вижте повече от разговора във видеото!
shtimpo
на 19.06.2025 в 02:22:14 #1“C eвpoтo цeнитe ce пoĸaчвaт, нo нe зapaди caмaтa вaлyтa, a зapaди тъpгoвцитe” = “За престъпността са виновни не престъпниците, а лошотията в тях”