Голяма част от сирийците празнуваха по улиците след свалянето на Башар ал-Асад от власт и превземането на Дамаск от силите на опозицията. Надеждите им са, че след 13 години кръвопролитна и разрушителна гражданска война, страната ще може да тръгне по пътя на възстановяването.
Той обаче ще е дълъг, мъчителен и скъп.
Икономиката на Сирия се сви с 85% от избухването на протестите срещу режима през 2011 г. - както заради преките последствия от сраженията, така и заради международните санкции.
Санкциите още ще болят
Сирийската икономика разчиташе много на две неща преди гражданската война - на земеделието и на нефтената индустрия. И двете са силно засегнати от наложените ограничения.
Не е ясно дали веднага ще има промяна - важна част от завзелите властта опозиционни сили са групировки, които все още са определяни като терористични. Евентуално вдигане на санкциите може да се очаква чак след формирането на преходно правителство, като тя зависи много от състава му и от това с каква подкрепа сред населението се ползва.
Източник: EPA/БГНЕС
Според оценка от 2021 г., възстановяването на Сирия ще струва около 250 млрд. долара - а за тези 3 години със сигурност нищо не се е подобрило. В момента подобна сметка все още е трудна.
Експерти, цитирани от "Дойче Веле" по-скоро работят не с пари, а с години - ще са нужни около 10, за да се върне сирийският БВП до нивата от 2011 г. И то ако няма политическа нестабилност - а рисковете от либийски сценарий с фрагментиране на властта и разпад на държавата най-меко казано могат да се определят по този начин.
А кой ще плати на Иран?
Случващото се в Сирия е не само удар по външнополитическото реноме на иранския режим, но и може да отвори дупка във финансите на страната. Според регионалния аналитичен портал Amwaj Media, цитиран от Semafor, в Техеран се води сериозен дебат по въпроса дали новата власт в Дамаск ще обслужва натрупаните от Асад задължения към Ислямската република.
Някои ирански представители ги изчисляват на над 30 млрд. долара - реално Сирия през последните години беше почти напълно зависима от своя съсед. Правят се опити за установяване на отношения с новата власт и поне минимално запазване на влиянието. Никой обаче не живее с илюзията, че ситуацията ще е както преди.
Източник: EPA/БГНЕС
Затова и в Техеран се чуват призиви да се намали и финансирането на групировки като "Хизбула", а средствата да се пренасочат за нуждите на страната.
Кой печели?
Според анализ на израелското издание CTech евентуален край на насилието в Сирия дава възможност за регионален икономически растеж - особено за Турция и Йордания. Южната ни съседка има милиони бежанци на своя територия и със сигурност икономиката ѝ ще си отдъхне след тяхното завръщане в родината им, а в същото време огромният ѝ строителен сектор ще може да участва в множество големи проекти.
Източник: EPA/БГНЕС
Не е случайно и че акциите на турските фирми в тази сфера скочиха с 10% след падането на Асад.
Йордания е исторически търговски партньор на Сирия и може сега отново да се превърне в транзитна точка между Северна Африка и страните от Персийския залив и да осигурява различни критични ресурси за Дамаск.
USD
CHF
EUR
GBP
