Между 50 и 70% се оказва сивата икономика според изследване на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Данните от изследването бяха представени на кръгла маса, посветена на неформалната икономика, организирана от АИКБ с финансовата подкрепа на ОП "Развитие на човешките ресурси" и с участието на НСИ.

Изследването показва, че колкото по-висок е месечният доход на един човек, толкова по-голяма е сивата икономика според него. Например всички участвали в анкетата с доход над 1500 лева считат, че сивата икономика е над 75%.

Като цяло хората смятат, че 58 % от икономиката е в неформалния сектор. Според работодателите, участвали в изследването, делът на сивия сектор е повече от 42 на сто. Председателят на асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев заяви, че над 10 млрд. лева годишно не влизат в хазната заради сивата икономика.

„Явлението е взело много сериозни размери. При всички интервюта и при качествените методики, вследствие и при количествените, неизменно присъстваше като червена нишка мнение на работодателите и на изследваните лица - ясно е, че неформалната икономика е обективно присъстващ елемент, той е неизбежен. И както споделят с нас изследваните лица, това е необходимото социално зло, без което не може", обясни Емилия Ченгелова, ръководител на изследването.

25% декларират готовност да работят без трудови договори, като 43.8% са склонни да работят на трудов договор на определена заплата, но да получават повече на ръка.

„Много от операторите в сивия сектор не биха били конкурентноспособни и не биха издържали на пазара, ако плащат всички данъци. Нека да си припомним, че Националният съвет за тристранно сътрудничество, по изчисления на министър Дянков, над 50 часа заседава и обсъжда мерки, чрез които да се намерят милиард и 200 милиона лева за бюджета - по-малко разходи или повече приходи. А тук говорим за едно число от порядъка на 10 милиарда ежегодно. Първи истински случай: гражданин паркира автомобил на паркинг, на тръгване си плаща сметката от 2 лева. На въпроса „Искате ли касова бележка", казва „Не искам" и си тръгва. Тези 2 лева веднага влизат в сивия оборот, те не са декларирани, не са осчетоводени, върху тях не се плаща данък, те са източник и за корупционни практики, и за подкупи. Тези 2 лева, умножени по стотици хиляди, всъщност не финансират образованието, от което се ползват тези, които ги притежават. По този начин всъщност сивата икономика краде от теб", обобщи Васил Велев.

Според изследването на АИКБ „шампиони" по сива икономика са градовете Бургас, Плевен и Габрово. В София и Пловдив неформалният сектор е около 20 %.

Сивата икономика ощетява всички ни, каза Красимир Попов, заместник министър на МТСП при откриването на кръглата маса. Затова министерството подкрепяло четиригодишният проект на АИКБ. „Аз съм убеден, че независимо, че го организира АИКБ, ще се включат и другите работодатели. МТСП представлява и държавния интерес и защитата на хората. Ние вярваме, че резултатите от този проект, ще даде възможност за създаваме и нови политики. Целта е да ограничим сивата икономика - има много фактори, които са извън нас, но ние трябва да свършим своята работа. И максимално да създадем атмосфера на нетолерантност към това явление", подчерта Красимир Попов.

Мотивите за участие в проекта на НСИ обяви председателят на института Мариана Коцева. Тя определи три подхода на измерване на сивата икономика. На първо място е колко милиарда не влизат в БВП. „Ние се осмелихме за първи път да кажем какви са числата, за да докажем каква е нашата роля", подчерта Коцева. Другите оценки според шефката на НСИ се базират на социологически проучвания и на субективни оценки, които дават по-високи резултати на сивата икономика. Третата е иконометричните изследвания, които са сравнителни, а не само осреднени.

По данни на НСИ делът на сивата икономика в БВП в 10.4% за 2008 г. или около 7 млрд. лв. Като дял от брутната добавена стойност сивата икономика е най-застъпена в аграрния сектор - 16.6%, след това е сектора на услугите 12.8% и индустрията, където оносителния дял на ненаблюдаваната икономика е 11%.