Сивата икономика може да бъде измерена и ограничена

Колко сериозен е проблемът?

Когато се заговори за сивото пространство в икономиката на страната, неизменно се засягат много сериозни проблеми. От една страна, това са проблеми, породени от функционирането на институциите - силни или прекалено слаби регулации, ниска ефективност на контролните, разследващите и съдебните институции, тромави и отнемащи време и човешки ресурс процедури по лицензирането на икономическите дейности, неефективни (в това число, поради честите промени в тях) социални системи. От друга страна, смущава преобладаващият в страната общ фон на висока толерантност и търпимост към сивите практики. Усещането за безнаказаност, особено засилено в годините на прехода, и ниският риск от разкриваемост на нарушенията се сочат като допълнителни сериозни „мотиватори" за преминаването в зоната на здрача.

Показателно е, че в повечето случаи укорите се адресират директно към държавата и институциите - най-вече, заради сложната, противоречива и често променяща се законодателна среда, заради ниско компетентната и немотивирана за ефикасна работа държавна администрация и заради това, че Темида не е еднакво строга към всички икономически играчи. Достатъчно често се говори и за това, че упоритото присъствие на сивите практики в икономиката на страната се дължи на неефикасните управленски подходи за справяне с проблематиката. Основният аргумент в тази посока е, че въпреки многобройните мерки за ограничаване на сивия сектор, предприети през последните години, сенчестата икономика продължава да присъства видимо в икономическия живот. Интересно е например, че през 2005-2006 г. сивият сектор намалява, през следващите две години се задържа на сравнително непроменени нива, след което от 2009 г. отново бележи ръст. В тази връзка възникват най-малкото пет съмнения:

Първо, мерките не са адекватни, т.е. те не засягат същината на проблемите, поради което с тяхното прилагане се постига или минимален, или дори обратен ефект;

Второ, мерките не са съобразени с особеностите на българската икономическа действителност и социално психологически фон. Става дума за мерки, които механично се „привнасят" отвън. Това, че дадена мярка е работила в други общества в прехода, не означава, че автоматичното й пренасяне у нас ще доведе до положителен резултат;

Трето, мерките не са съгласувани, поради което взаимно се неутрализират или дори водят до създаването на нови сиви практики;

Четвърто, мерките не се проектират с идеята за радикална промяна в ситуацията, т.е. поставят се под съмнение самите намерения за действително ограничаване на сивата икономика;

Пето, корените на сивата икономика са комплесни и много по-дълбоки и поради това се изискват целенасочени, добре премерени и устойчиви във времето мерки.

Защо измерването на сивата икономика е толкова важно?

Измерването на сивата икономика се прави с идеята да се подобрят подходите и политиките за ограничаването на сивите практики. Тук ще оставим настрана споровете за методологическите подходи и методите, с които се правят измерванията на нивото и формите на сивите практики. Очевидно е, че различните подходи имат свои познавателни плюсове и минуси, както е очевидно и това, че при използването на различните методи се получава различен тип информация. Важното е да се осъзнава, че измерването на обхвата и формите на сивата икономика е ключов момент за проектирането и прилагането на ефективни мерки за ограничаването на сивите практики.

С други думи, за да сме сигурни, че усилията за ограничаването на сивия сектор ще са успешни, най-напред трябва да направим необходимите сериозни, задълбочени и научно обосновани измервания на икономическата действителност у нас. За целта е необходимо да сме наясно какво точно изследваме (какво точно се разбира под сива икономика), каква информация получаваме (обективни, конкретни измерими показатели за стопанската и финансова дейност на икономическите субекти или информация за структурата на обществените нагласи и оценки) и как интерпретираме получената информация (изчисляваме относителния дял на сивата икономика като процент от БВП или установяваме относителния дял на извършваните „в сянка" икономически действия и дела на сивите работодатели). Изисква се изключителна прецизност по тези пунктове, защото получената информация служи като емпирична основа за провеждането на сравнителни анализи и в крайна сметка, за проектирането на мерки за ограничаването на сивите практики.

Измерването и ограничаването на сивата икономика е възможно,
но предизвикателствата са много и то, сериозни

В рамките на изпълнявания от Асоциацията на индустриалния капитал в България проект „Ограничаване и превенция на неформалната икономика", през 2010 г. се проведоха серия от специализирани социологически изследвания, целта на които бе да се потърсят актуалните измерения на образа на сивата икономика в представите на населението, на икономически активните лица и на работодателите. Освен общо за работодателите в страната, изследванията се фокусираха и върху представите, мненията и оценките на работодателите от 11 индустриални бранша, обект на цитирания проект.

Анализът на получената информация показа, че диагностиката, ограничаването и превенцията на сенчестата икономика в страната са свързани с преодоляването на сериозни предизвикателства.

Първо, налице е изключително висока толерантност и търпимост към сивите практики. Хората са силно разколебани в своите оценки и мнения за сивата икономика. От една страна, осъзнават нелегитимния характер на сивите практики и щетите, които се нанасят върху изрядните работодатели. В същото време, ниският жизнен стандарт и липсата на доверие в държавните институции принуждават около една трета от работещите да приемат (понякога мълчаливо, а друг път активно) участието в сивите практики като компенсационен механизъм за недостатъците в преразпределителните механизми на държавата. Поради тези причини е изключително висока и готовността на хората да работят „на сиво". Ето някои красноречиви данни:

Ø  25,0% от населението и 29,7% от интервюираните работници и служители декларират готовност да работят без трудов годовор;

Ø  43,8% от населението и 46,3% от от интервюираните работници и служители са готови да работят на трудов договор за една сума плюс устни договорки за по-голямо заплащане;

Ø  25,7% и 30,0% от интервюираните работници и служители са съгласни да бъдат социално и здравно осигурявани върху по-ниски суми от реално получаваните;

Ø  24,2% от населението и 21,8% от интервюираните работници и служители имат нагласа да не изискват финансови документи (фактури и касови бележки) при пазаруване и плащане на сметки;

Ø  19,1% от населението и 15,8% от интервюираните работници и служители предпочитат големите парични плащания в брой, не чрез банков превод.

Второ, в условията на икономическа криза, дефицитът в доверието към държавните институции играе ролята на фактор за прибягване до сиви практики. Налице са сериозни промени в нагласите на бизнеса за легитимност в стопанските действия. Работодателите приемат ниската ефективност и слабата компетентност на контролните, съдебните и разследващите органи като даденост, поради което създават компенсационни механизми с цел бързото и ефективно решаване на възникващите проблеми. Сенчестите практики са един от възможните варианти за излизането от трудни ситуации, създадени от законовата среда или от мудно функциониращата държавна администрация.

Тук е място да отбележим, че за работодателите сивата икономика не е просто изследователски въпрос, а многопластов, остър проблем от всекидневието. Изказва се например тревога и загриженост от факта, че ако в периода 2005-2006 г. е имало тенденция за намаляване относителния дял на сивите работодатели, то след 2007 г. е налице ръст и „обратно" броене в посока към сивия сектор.

В тази връзка, внимание заслужават критичните оценки на обществото и работодателите за усилията на държавата да овладее сивия сектор. 39,6 % от работодателите и 31,7 % от работниците/служителите считат, че през годините на прехода са правени отделни усилия в тази посока, но липсва цялостна политика за ограничаване на сивия сектор. Според 27,4 % от работодателите и 25,5 % от работниците/служителите овладяването на сивия сектор никога не е било в "дневния ред" на държавата, а 14,2 % от работодателите и 12,1 % от работниците/служителите считат, че по-скоро се провеждат мерки за мълчалива подкрепа на сивия сектор.

Трето, сложната, противоречива и често променяща се законодателна среда създава обстановка на несигурност и нестабилност. Работодателите са убедени, че съществуването на сивата икономика е обвързано във висока степен със законодателни пропуски и несъвършенства. Затова, макар да са наясно, че прибягването до сиви практики е нарушение на законодателството, когато са изправени пред дилемата „легитимност или оцеляване", около една трета от работодателите предпочитат варианта да поемат известни рискове по отношение на данъчното, трудовото и осигурителното законодателство. Това свое поведение работодателите обясняват с усещането за липса на гаранции за последователност в държавната политика по отношение на общите параметри и условията за функциониране на икономическите единици.

Естествената нагласа на бизнеса е да търси икономическа рационалност в своето поведение. Затова всяка регулация, която го тласка в обратна посока, автоматично става предмет на преосмисляне и заобикаляне. Голяма част от сивите практики в икономиката възникват като следствие от съществуващи конфликти между правно нормативната среда и мотивите на работодателите за икономически рационално поведение. Колкото повече, по-тежки и икономически неизгодни за изпълнение са регулациите, толкова по-силна е тенденцията за тяхното нарушаване.

Очевидно е, че стопанското поведение на работодателите е подчинено на строга икономическа целесъобразност и трезва преценка за ползите и загубите от това да бъдеш изряден или да потънеш в зоната на здрача. В тази посока основното предизвикателство пред държавата е да оптимизира своите политики, за да създаде предпоставки и условия за благоприятна бизнес среда. Колкото по-бързо държавата успее да си върне образа на загрижен и мъдър стопанин, стимулиращ изрядните и санкциониращ нарушителите, толкова по-бързо може да се очаква да настъпят промени в поведението на стопанските субекти в посока изваждане на бизнеса на светло. Вероятно едно от най-големите предизвикателства пред държавата е да гарантира постигането на оптимален баланс между санкциониране на нарушителите и стимулиране на изрядните.

Готово ли е обществото за прилагане на радикални мерки за ограничаване и превенция на сивата икономика?

Измерването на обществените нагласи и чувствителността към сенчестата икономика показва, че обществото осъзнава високата социална цена на работата в сивия икономически сектор, но въпреки това в условия на криза е готово да отиде на сериозни компромиси. И макар че 33,2 % от българите сериозно са посвикнали с присъствието на сивия сектор в икономиката на страната, две трети от населението възприема сивия сектор като на нежелателен, незаконен елемент от икономиката на страната, който трябва да бъде редуциран и ограничен до възможния минимум.

Проблемите са общи, тъй като засягат всички страни на икономическия и социалния живот на обществото. Съпричастни и потърпевши от случващото са всички - населението като цяло, работодателите - в национален план и на браншово равнище, работниците/служителите, държавната администрация, местната администрация, медиите, научната общност, структурите на гражданското общество и други. Поради това, действията за ограничаване и превенция на сивата икономика следва да бъдат адресирани към обществото като цяло и към различните групи, които според мястото си в системата от обществено йерархични отношения изпълняват определени функции и правят възможно функционирането на обществото като единен механизъм. В същото време, препоръчително е мерките и действията да бъдат комплексни и взаимнообвързани, да осигуряват устойчивост и последователност, да гарантират постигането на видими за цялото общество резултати.

И не на последно място, ограничаването на сивите практики изисква политическа воля и интегрирани действия, мобилизиране усилията на цялото общество и държавните институции. Само по себе си, това е твърде сериозно предизвикателство пред политическата система на страната, тъй като апелира към загърбване на различията на ниво партийни интереси и изисква обединяване на политическата енергия за постигане на консенсус и устойчивост по отношение на необходимите мерки за ограничаване на сивия сектор в икономиката.

Авторът е експерт-социолог в проект „Ограничаване и превенция на неформалната икономика", изпълняван от Асоциацията на индустриалния капитал в България, в партньорство с КНСБ