В настоящата ситуация правителствата са прекалено заети с пандемията, за да се притесняват за нарастващия фискален дефицит. Но в крайна сметка те ще трябва да се справят някога и с натрупаните дългове.

А след като пандемията приключи, строгите икономии няма да бъдат толкова добър вариант, след като тя доказа, че години на недостатъчни инвестиции в обществените услуги, като здравеопазването, имат тежки последици.

Рискът за по-слабите южноевропейски икономики, като Италия и Испания, расте, а при най-лошият сценарий Европейската централна банка (ЕЦБ) може да ги остави да потънат, без да се притече на помощ. Такова обобщение правят от The Economist в своя анализ "Нова ера на бавен растеж, ниска инфлация и висок дълг".

Експертите акцентират върху това, че досега страните от Г-20 са обявили програми от стимули на стойност от около 11 трилиона долара - сума, равняваща се близо на размера на икономиките на Япония, Германия и Франция взети заедно.

Тези фискални мерки позволиха на много държави да останат на повърхността, да запазят работните места и да стабилизират финансовия пазар. От друга страна обаче те повишиха средното ниво на фискалния дефицит до 17% от БВП за членките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Междувременно публичният дълг спрямо БВП ще нарасне до около 140% от БВП, което прави по 13 000 долара задължения на глава от населението за развитите икономики.

"В миналото подобни високи нива на задлъжнялост биха разтревожили икономистите и биха станали повод за разгорещени дискусии за това кои страни биха навлезли първи в дългова криза. Това обаче не е така сега и два фактора обясняват тази промяна", посочва от The Economist.

По думите на авторите на анализа първият от тях е, че правителствата не ползват хазната за направата на тези разходи, а разчитат за това на централните банки. Таза за няколко месеца централните банки в САЩ, Япония, Еврозоната и Обединеното кралство са създали нови резерви от 3,7 трилиона долара за закупуване на държавни и корпоративни облигации.

Вторият фактор е ниската инфлация, която означава, че с времето дългът ще ерозира, а разходите по обслужването му ще бъдат незначителни. По думите на бившият главен икономист на Международния валутен фонд Оливие Бланшар при нулеви лихви "няма значение дали финансираш с пари или с дълг".

От The Economist добавят, че при условие, че номиналният растеж остане по-висок от лихвите с времето, натрупаният дълг практически ще изчезне. С нулеви лихви и приемайки, че фискалните стимули ще помогнат за стимулиране на растежа, това предположение изглежда логично.

Експертите посочват, че големите икономики се намират в подобна ситуация и по време на Втората световна война. Тогава публичният дълг на САЩ спрямо БВП достига 112%, а на Великобритания е 259% от БВП.

"Както преди 75 години, сегашната ситуация създава възможности за финансиране на инвестиции и изследвания в опит да се подхрани постпандемичното възстановяване и да се подобрят възможностите за дългосрочен растеж", се казва в анализа.

Според неговите автори обаче не трябва да се пренебрегват и възможните рискове при този сценарии. Единият от тях е подхранването с държавни стимули на "зомби" компании, както и на фирми, на които ще им бъдат нужни години, за да покрият дълговете си и няма да имат свободен ресурс за инвестиции. Друг сериозен риск е възможността за неочакван пик в инфлацията.

"Преди избухването на коронавируса Япония се смяташе за икономически прецедент. След спукването на имотния балон през 1989 година там, икономиката рязко се срина, а по-късно се стигна до изгубено десетилетие на слаб растеж между 1991 и 2001 година. Правителството се опита да даде тласък на активността, чрез програми за фискални стимули, които увеличиха съотношението на дълга и БВП до 240%. Заедно с това инфлацията беше упорито ниска", посочват в заключение от The Economist и добавят:

"Тези три характеристики - на бавен растеж, ниска инфлация и висок дълг, ще се превърнат в общи черти за развитите икономики в следващите десетилетия. Пандемията може да се продължи след като бъде намерена ваксина. Изглежда обаче "зомбификацията" на големите икономики ще остане и след коронавируса".