Миналата година беше година на аномалии за икономиката, което прави деветото поредно издание на "Регионални профили: Показатели за развитие" на Института за пазарна икономика още по-интересно. Изследването обхваща 64 индикатора в 12 категории, по 6 в две групи: икономическо и социално развитие.

Разликите в България по показателя брутна добавена стойност (БДС) остават високи. Между София (град) с 28,9 хил. лв. и Силистра с малко над 6 хил. лв. на човек разминаването е почти пектратно. На втора позиция по измерителя е Стара Загора с 14,9 хил. лв. на човек, като даже и тя е с двойно по-малка стойност от лидера.

Средното за страната е 13,5 хил. лв. добавена стойност на човек, така че даже и медианният показател е над двукратно по-нисък в сравнение със София.

Данните на Института за пазарна икономика са калкулирани въз основа на населението, "иначе разминаванията стават огромни", каза старши икономистът Петър Ганев по време на онлайн представянето на Регионални профили: показатели за развитие.

Освен различията по равнището на добавения продукт, областите имат и различна икономическа конюнктура. 80% и повече от ИТ сектора е фокусиран в столицата, а други региони с преобладаващ сектор на услугите са Варна и Бургас, а области като Стара Загора, Габрово и Враца са преобладаващо индустриални. "Различният профил трябва да се отчита, за да можем да направим адекватни изводи", каза Ганев.

Преди пандемията имахме рекордна заетост, като средно за страната тя беше над 70%. Тук също се виждат драматични различия по области обаче, като между лидера Велико Търново (78,7%) и последния Монтана (48,2%) разминаването е от над 30 процентни пункта. В Монтана всъщност спадът на заетостта започна още преди затварянето на икономиката.

"Важно е да се отчете и нещо друго", каза Ганев. "Широката периферия на столицата, т.е. София-област, изпреварва като заетост самата столица заради индустриални площи в общините непосредствено до столицата."

Друг показател, в който София-град е лидер, е делът на хората в трудоспособна възраст с висше образование. Докато в столицата те са 52,8%, в Монтана, която и по този параметър е на дъното, техният дял е едва 10% от жителите. За сметна на това, там делът на хората с основно или по-ниско образование е 30%, докато в столицата е под 5%. Тук проблем е и фактът, че София-град отново води с почти двойно по-висок резултат регионите на второ и трето място, които са Русе и Велико Търново със съответно 30,9 и 29,6% дял на висшистите.

Предвид това не е изненадващо, че над 70% от преките чуждестранни инвестиции са съсредоточени в София, Бургас и Варна. "Претеглени на човек се вижда, че и някои по-малки области, например Габрово, също се справят добре, така че виждаме сравнително добро навлизане на чуждите капитали на фона на населението и на мащаба на самата област", каза Ганев. "Но там, където ги няма, са местата, където се наблюдават и проблемите."

По думите му демографията си остава фактор, който ограничава растежа. Почти всички области губят население, с изключение на столицата и на Кърджали. "В случая на Кърджали нямаме някакъв проблем с данните, а за втора поредна година всяка община в Кърджали успява да увеличава населението си", каза Ганев. "Но тези тенденции са ключови."

Друг положителен пример е община Пловдив, където населението беше "замръзнало" до 2010 г., като след тази година има нарастване. То е провокирано от построяването на индустриалната зона и разширяването на ИТ сектора, по отношение на който Града на тепетата се конкурира яростно с Варна за втората позиция след София. Същото важи и за конкуренцията по отношение на броя на населението.

В сферата на здравеопазването обаче нещата не стоят по различен начин, въпреки че столицата не е на първо място. Тя е на втора позиция с 354 души на един лекар специалист, "изпреварена" само от Плевен (327). Това е много по-важен показател от "броя на леглата", тъй като именно медицинската грижа, а не само възможността пациентът да бъде настанен, показва капацитета на здравната система. Най-негативно е положението в Добрич със 738 души на 1 медицински специалист.

Ударът на пандемията върху пазара на труда

Докато през 2019 г. цикълът е нормален, през 2020 г. се вижда ясно как ограничителните мерки (червените линии на графиките) веднага изстрелват безработните. Обратно, когато мерките са разхлабени (синята линия), броят на новорегистрираните безработни на ден се понижава веднага. Като цяло заради мерките на държавата броят на новите безработни е над 100 хил. души.

Снимка 515704

Източник: ИПИ

В края на 2019 и 2020 г. остава голяма разлика между отделните области. Докато в Силистра, Търговище и Кърджали има даже свиване на безработицата в края на миналата година, в Благоевград, Бургас и Габрово има ръст от над 1,4 процентни пункта на безработните към края на 2020 г. Като цяло обаче декември 2019 спрямо декември 2020 г. почти всички общини отчитат ръст на дела на безработните.

Всъщност зимният туризъм понася най-тежкия удар, като в някои области има подчертано негативно динамика при второто затваряне.

Заетостта също се срива почти навсякъде, като изключение правят само Монтана, София-област, Ямбол, Смолян и Разград през третото тримесечие на миналата година. Най-тежък удар понася Благоевград.

Заключения

"Това, което видяхме от регионалните профили, е, че начинът, по който пандемията удари регионите, е свързан със структурата на стопанството преди това", каза Лъчезар Богданов. "Но виждаме, че има области, които пострадаха не толкова, защото имат туризъм в тях, а защото имат проблеми от преди. Гледайки напред, няма да е достатъчно само да се премахнат ограниченията."

Той припомни, че в бъдеще в България "ще се изсипят" над 50 млрд. лв. донорски пари, но общините трябва да имат възможност за собствени решения за начина, по който харчат парите си, за да решават собствените си проблеми. "Второто много важно нещо е дългосрочните демографски тенденции не могат да бъдат подобрени само с инвестиции в социалната или градската среда", каза той. "Общините и областите, които дърпат икономиката напред, са тези, в които инвестиции, висока заетост и заетост, която осигурява високи доходи."

Затова простото харчене на пари за инфраструктура няма да окаже толкова невероятен ефект върху икономиката, а трябва да се мисли за привличане на инвестиции в услугите и производството, пораждащи високоплатена заетост.