Въвеждането на минимален приход от земеделска дейност за получаване на субсидии и негативен списък от фирми, които няма да имат право на такива. Това са част от предложенията на служебния кабинет за промени в Закона за подпомагането на земеделските производители, които са публикувани за обществено обсъждане. За да се реализират, е нужно да получат подкрепа от мнозинството депутати в новия парламент, коментира fermera.bg.

От следващата година ще бъде въведено изискване субсидиите да бъдат получавани само от "активни" фермери, като целта е от тях да се изключат случаите, когато те се усвояват от фирми в други сфери. В проекта на закона се въвежда негативен списък, в който попадат изключените от подпомагането. Такива са например летища, жп гари, места за спорт и отдих, фирми, занимаващи се с недвижими имоти, водни съоръжения и др.

В предходни години често Европейската сметна палата и други органи са показвали случаи на усвояване на субсидии от фирми в различни европейски държави, нямащи нищо общо със земеделието. Такива например са голф игрища, летища и туристически комплекси, които кандидатстват най-често за финансиране на озеленените площи в тях. Предлага се също така субсидии да не получават държавни и общински органи и свързани с тях структури.

В законопроекта обаче са заложени изключения. Така например всеки от негативния списък може да получи финансиране, ако докаже, че една трета от приходите му са от селско стопанство или поне 5% от постъпленията са субсидии. Третата възможност е земеделският профил на компанията да се доказва чрез кода за икономическа дейност.

Освен попадащите в негативния списък субсидии няма да се дават още на фирми, които имат под една трета приходи от селско стопанство, кодът им за икономическа дейност не е в сферата и не са регистрирани като земеделски производители, което е свързано и с плащането на осигуровки. Последното правило обаче няма да важи за най-малките стопани, които получават до 3 хил. евро субсидии, макар че браншовите сдружения настояват и тези фермери да бъдат регистрирани.

В проекта са заложени и всички схеми, които България ще прилага до 2020 г. Сред тях са субсидии на площ, т.нар. преразпределително плащане, осигуряващо по-високо от средното финансиране на заявените за подпомагане първи 300 дка, добавка за млади производители и др. Сред схемите попада още и подпомагането на малките стопанства с до 1250 евро, като обаче няма разписан какъвто и да е детайл по нея. Именно тази схема става повод за сериозно недоволство сред браншовите организации в земеделието заради притеснението, че може чрез нея да се усвояват средства от работещи в сивия сектор компании.

В законопроекта е заложен още обсъжданият таван за най-големите стопанства, т.е. всяка фирма ще може да получава максимум 300 хил. евро субсидии. В текстовете няма разписани правила, отнасящи се до свързаност на фирми - кандидати за субсидии. Така на този етап остава отворен въпросът по какъв начин ще се гарантира, че най-големите фермери няма изкуствено да раздробят стопанствата си, за да заобиколят тавана на плащанията.